Робърт Шекли
Като по вода
— Не можем да не се захванем — казваше Арнолд. — Милиони печалба, малки първоначални инвестиции, бърз оборот. Слушаш ли ме?
Ричард Грегър кимна леко. В канцеларията на „ААА Първокласна служба за междупланетно почистване“ денят протичаше тъпо, както всички останали дни. Грегър редеше пасианс. Арнолд, неговият партньор, седеше зад бюрото си, вдигнал крака върху купчина от неплатени сметки.
Пред остъклената им врата се движеха сенки на хора, отиващи в „Марс Стийл“, „Алфа Дура Продъктс“ или някоя друга кантора на същия етаж.
Но нищо не нарушаваше прашната тишина на „ААА Първокласна“.
— Какво чакаме? — попита високо Арнолд. — Ще го правим ли или не?
— Това не ни е по специалността — каза Грегър. — Ние сме междупланетни чистачи. Нали не си забравил?
— Но сега никой не желае почистване на планета.
За съжаление това беше вярно. След успешното почистване на Призрак V от въображаемите чудовища „ААА Първокласна“ преживя малък разцвет. Но след това експанзията в Космоса спря. Хората се заеха да усъвършенстват имотите си, да строят градове, да създават ферми, да прокарват пътища.
Движението щеше да започне отново. Човешката раса щеше да се разпростира, докато има накъде. Но за момента бизнесът никак не вървеше.
— Помисли за възможностите — каза Арнолд. — Имаш всичките тези хора в техните светли, блестящи, нови светове. На тях им трябват домашни животни. Те трябва да им бъдат доставени… — Той направи драматична пауза. — От нас!
— Но ние нямаме с какво да превозваме животни — напомни му Грегър.
— Имаме си кораб. Какво друго ни трябва?
— Какво ли не. На първо място знания и опит. Транспортирането на живи животни в Космоса е много деликатна работа. За експерти. Какво ще правиш, ако някоя крава хване краста по пътя до Омега IV например?
— Ще транспортираме само издръжливи мутанти — изрече със сигурност Арнолд. — Ще ги приемаме само след ветеринарен преглед. И аз лично ще стерилизирам кораба, преди да ги качим на борда.
— Добре, мечтателю — отвърна Грегър. — Приготви се за удара. В този сектор на Космоса всички превози на животни се извършват от „Тригейл Комбайн“. Те не гледат с добро око на конкурентите. И затова си нямат конкуренти. Как мислиш да ги елиминираш?
— Ще подбием цените.
— И ще гладуваме.
— И сега гладуваме — каза Арнолд.
— По-добре да гладуваш, отколкото да те блъсне „по погрешка“ някой влекач на „Тригейл“ при пристигането. Или да откриеш, че някой ни е напълнил резервоарите за вода с бензин. Или да не ни бъдат изобщо заредени резервоарите с кислород.
— Боже, какво въображение! — нервира се Арнолд.
— Такива въображаеми неща вече са се случвали. „Тригейл“ иска да бъде единствена и е такава. „Случайно“ би могло да се каже, освен ако не решиш, че ти харесват кървавите схватки.
Точно в този момент вратата се отвори. Арнолд бързо свали крака от бюрото, а Грегър хвърли картите в чекмеджето си.
Посетителят им беше от външните светове. Това можеше да се види по яката му фигура, малката глава и бледозелената кожа. Той пристъпи направо към Арнолд.
— След три дни ще бъдат в централния склад на „Тригейл“ — каза той.
— Толкова скоро ли, господин Винс? — изненада се Арнолд.
— О, да. Трябваше да превозя смагсовете много внимателно, но куилите са тук от няколко дни.
— Чудесно. Това е моят партньор — каза Арнолд, като се обърна към Грегър, който мигаше на парцали.
— Радвам се — Винс разтърси ръката на Грегър. — Възхищавам ви се, хора. Свободно предприемачество, конкуренция… Вярвам в това. Имате ли пътните документи?
— Всичко е готово — каза Арнолд. — Партньорът ми е готов да излети всеки момент.
— Аз отивам направо на Вермоан II и ще ви посрещна там. Приятно пътуване.
Той се обърна и излезе.
— Арнолд, какво си направил? — произнесе бавно Грегър.
— Правя двама ни богати, ето какво — натърти на думите си Арнолд.
— С превоз на животни ли?
— Да.
— На територията на „Тригейл“?
— Да.
— Я дай да видя договора.
Арнолд му го подаде. В него пишеше, че „ААА Първокласна служба за междупланетно почистване (и транспорт)“ се задължава да достави пет смагса, пет фиргела и десет куили до слънчевата система Вермоан. Товаренето трябваше да стане от централния склад на „Тригейл“, а доставката — в главния склад на Вермоан II. „ААА Първокласна“ освен това имаше право да построи там и собствен склад. Гореспоменатите животни трябваше да пристигнат цели, живи, здрави, продуктивни и така нататък. Документът изглеждаше като договор за временно примирие между враждуващи страни.
— И ти наистина ли подписа тази смъртна присъда? — попита още невярващият на очите си Грегър.
— Разбира се. Ти само трябва да вземеш животинките, да прескочиш до Вермоан и да ги оставиш.
—
— Аз ще бъда тук и ще ти помагам през цялото време — каза Арнолд.
— Ще ми помагаш на борда на кораба?
— Не, не… Невъзможно. Аз се разболявам само като видя някой куил.
— Аз също, само като слушам за тази сделка. Що ли не взема да ти извия врата за разнообразие?
— Но аз отговарям за новите проекти — възрази Арнолд, станал вир-вода от напрежение. — Нали така сме се разбрали. Не помниш ли?
Грегър помнеше. Въздъхна дълбоко и сви безнадеждно рамене.
Двамата веднага започнаха да подготвят кораба си. Товарното отделение бе разделено на три помещения, във всяко от които щяха да се превозват различните животни. Всичките имаха система за подаване на кислород и можеха да поддържат температура около двайсет градуса, така че това не представляваше проблем. Натовариха на борда и храната за всеки вид животни.
За три дни бяха напълно готови и Арнолд реши да придружи Грегър до централния склад на „Тригейл“.
Пътуването дотам мина без всякакви произшествия, но Грегър кацна на платформата с трепет. Много истории се разказваха за „Тригейл“, за да се чувства като у дома си на тяхна територия. Беше взел всички предпазни мерки, за които се сети. Корабът бе напълнен с гориво и храна на станция Луна и на борда му нямаше да бъде допуснат никой от „Тригейл“.
Обаче персоналът, дори и да се интересуваше от поочукания космически кораб, успя да скрие това достатъчно добре. Корабът бе издърпан до товарната платформа от двойка влекачи и поставен между два лъскави превозвача на „Тригейл“.
Като остави Арнолд да се занимава с товаренето, Грегър влезе вътре да подпише заповедите. Един любезен чиновник на „Тригейл“ му подаде документите и го изгледа любопитно, докато Грегър ги четеше.
— Товарите смагсове, а? — попита любезно чиновникът.
— Точно така — отвърна Грегър, като се чудеше как ли изглеждат тези животни.
— Също куили и фиргели — продължи да се чуди чиновникът. — Пренасяте ги заедно, а? Много сте
