Робърт Шекли
Най-необходимото
Ричард Грегър седеше зад бюрото си в прашната канцелария на „ААА — Първокласна служба за междупланетно почистване“ и гледаше с ужас списъка. Той включваше 2305 отделни артикула. Грегър се опитваше да си спомни какво ли може да бе забравил.
Антирадиационният мехлем? Вакуумните горелки? Комплектът за почистване на водата? Да, те всички бяха тук.
Той се прозя и погледна часовника си. Арнолд, партньорът му, би трябвало вече да се е върнал. Бе отишъл да поръча всичките 2305 артикула и да наблюдава натоварването им на космическия кораб. След няколко часа „ААА — Първокласна“ трябваше да тръгне за изпълнението на новата си задача.
Но дали бе записал всичко необходимо? Един космически кораб сам по себе си е отделна планета, самостоятелен и самозадоволяващ се. Ако ти се свърши боба на Дементия II, там няма откъде да си купиш още. Няма Брегова охрана, която да побърза да ти смени изгорената облицовка на главния двигател. Трябва да си имаш резервна облицовка на борда, за да подмениш изгорялата, а справочниците ще ти кажат как да го направиш. Космосът е твърде обширен, за да могат да се провеждат много спасителни операции.
Екстрактор за кислород? Цигари? Беше като да поставиш двигатели на някой супермаркет, помисли си Грегър.
Той бутна списъка настрана, намери колода протрити карти и започна да подрежда един безнадежден пасианс, измислен от самия него.
Само след миг Арнолд пристъпи наперено в канцеларията.
Грегър изгледа партньора си със съмнение. Когато дребният химик се върнеше с тази странна горделива походка и с щастливо грейнало лице, това обикновено означаваше неприятност за „ААА — Първокласна“.
— Взе ли нещата? — попита Грегър.
— Направих даже нещо повече — отвърна гордо Арнолд.
— Трябва да излитаме…
— И ще излетим — каза Арнолд. Той се настани върху края на бюрото. — Току-що спестих значителна сума пари.
— О, не — въздъхна Грегър. — Какво си направил?
— Прецени — заговори с апломб Арнолд. — Само прецени огромните разходи за екипировката на една обикновена експедиция. Ние товарим 2305 артикула само заради вероятността, че някой от тях може да ни потрябва. Харчим си парите, жизненото ни пространство става претъпкано, а това нещо така си и остава неизползвано.
— С изключение на един или два пъти — отвърна Грегър. — Когато ни спасява живота.
— Това съм го взел предвид — каза Арнолд. — Проучих много внимателно този проблем. И успях да орежа значително списъка. С капчица късмет намерих едно нещо, което е наистина необходимо за всяка експедиция. Най-необходимото.
Грегър се надигна и се надвеси над партньора си. През ума му преминаха видения за тежки телесни повреди, но той се въздържа с усилие на волята.
— Арнолд — заговори той. — Не знам какво си направил, но ти препоръчвам да качиш всичките 2305 артикула на борда, при това бързо.
— Не мога — отвърна Арнолд с нервна усмивка. — Парите свършиха. Но това нещо ще ни се отплати.
— Какво нещо?
— Най-необходимото. Ела при кораба и ще ти го покажа.
Грегър не можа да изтръгне от него повече нито дума. Арнолд се усмихваше тайнствено по дългия път до космодрума „Кенеди“. Корабът им вече се намираше на площадката за изстрелване и трябваше да излети по график след няколко часа.
Арнолд отвори със светнало лице люка.
— Ето! — извика той. — Гледай отговора на молитвите на всеки екипаж!
Грегър влезе. Видя една голяма машина с фантастичен вид, с циферблати, лампички и индикатори, разхвърляни безразборно по повърхността й.
— Какво е това? — попита Грегър.
— Не е ли красавица? — Арнолд ласкаво потупа с ръка машината. — Джо, междузвездният вехтошар, я беше скрил под щанда. Убедих го да ми я даде почти без пари.
Според Грегър това обясняваше всичко. Той си бе имал работа с междузвездния вехтошар Джо и преди, и винаги накрая се оказваше излъган. Всъщност играчките на Джо работеха, но кога, доколко и как, си беше съвсем друг въпрос.
— Никаква играчка на Джо няма да тръгва с мен в космоса. Може да успеем да я продадем като метал за вторични суровини — каза строго Грегър. Той започна да търси някакъв лост, за да натроши с него машината.
— Чакай — замоли се Арнолд. — Нека да ти я покажа. Помисли малко. Представи си, че сме в дълбокия космос. Главният двигател прекъсва и спира. След оглед установяваме, че от зъбно колело номер три е изскочила твърдосплавната гайка и е изчезнала някъде. Какво правим?
— Взимаме нова гайка от тези 2305 неща, които сме натоварили точно за такива спешни случаи — каза Грегър.
— Аа! Ама ти не си вписал никаква четвъртинчова твърдосплавна гайка в списъка! — заяви триумфално Арнолд. — Аз проверих. Тогава какво правим?
— Не знам — отвърна Грегър. — Ти кажи.
Арнолд пристъпи към машината и натисна един бутон. После произнесе с ясен глас:
— Твърдосплавна гайка с диаметър четвърт инч.
Машината зашумя и запъшка. Лампичките просветнаха. Една плоча се отмести и пред очите им се появи блестяща, току-що изработена твърдосплавна гайка.
—
— Хммм — изръмжа не особено впечатлен Грегър. — Значи прави гайки. И какво друго прави?
Арнолд отново натисна бутона.
— Половин килограм пресни скариди.
Когато панелът се отмести, скаридите бяха върху поставката.
— Трябваше да кажа да бъдат изчистени — заяви Арнолд. — Е, нищо. — Той отново натисна бутона. — Графитен прът с дължина метър и двадесет и два инча диаметър.
Панелът се отвори повече този път, за да може да мине прътът.
— И какво още може да прави? — попита пак Грегър.
— Какво би искал? — каза Арнолд. — Новородено тигърче? Вертикален карбуратор модел А? Двадесет и пет ватова крушка или дъвка?
— Да не би да казваш, че то може да направи
— Абсолютно всичко. Това е Конфигуратор. Опитай сам.
Грегър опита и произведе набързо литър прясна вода, ръчен часовник и бурканче със сос за коктейли.
— Хммм — произнесе той.
— Разбра ли какво исках да ти кажа? Не е ли по-добре това, вместо да се товарим с 2305 артикула? Не е ли по-просто и по-логично да си произведем само онова, което ни трябва, когато ни потрябва?
—
— Но какво?
Грегър поклати глава. Наистина какво? Нямаше представа. Просто от опит знаеше, че тези играчки никога не са толкова полезни, надеждни или сигурни, колкото изглеждат на пръв поглед.
Той се замисли дълбоко, след което натисна бутона.
— Един транзистор, серия ГЕ1342Е.
— Машината забръмча и панелът се отвори. Там беше мъничкият транзистор.
— Изглежда добре — отбеляза Грегър. — Какво правиш?
