— Между другото, как стигнахте до нас, господине? — попита го той.
— Никой друг не пожела да се заеме с работата — отговори Фернграум, който изглеждаше доста доволен от себе си. — Пожелавам ви късмет.
Три дни по-късно Грегър беше на борда на един разнебитен космически товарен кораб на път към Фантом V. Прекарваше времето си в изучаване на докладите за двата опита за колонизиране и четеше купища изследвания върху свръхестествените феномени.
Те не му помогнаха никак. На Фантом V не бе намерена и следа от животински видове. И нямаше доказателства за съществуването на свръхестествени същества някъде из галактиката.
Грегър премисли всичко отново и провери оръжията си, докато товарният кораб се спускаше към областта на Фантом V. Носеше цял арсенал, достатъчен да предизвика малка война и да я спечели.
Капитанът на товарния кораб го докара на няколко хиляди метра от усмихнатата зелена повърхност на планетата, но не и по-наблизо. Грегър спусна с парашут оборудването си към мястото на последните два лагера, ръкува се с капитана и сам скочи с парашут.
Кацна без проблеми и се огледа. Товарният кораб се бе отдалечил в космоса, като да го гонеха всички фурии на света.
Беше сам на Фантом V.
След като провери оборудването си и установи, че то е здраво, той се обади по радиото на Арнолд и го уведоми, че е кацнал. После, с изваден и готов за стрелба бластер, той огледа лагера на поклонниците на слънцето.
Те го бяха построили в подножието на една планина, до малко, кристално чисто езеро. Сглобяемите къщи бяха в идеално състояние.
Никаква буря не беше ги разрушила, понеже Фантом V бе благословена с прекрасен и спокоен климат. Но те изглеждаха невероятно самотни.
Грегър внимателно провери една от тях. В гардеробите дрехите бяха подредени добре, на стената имаше картина и дори перде пред един от прозорците. В ъгъла на стаята бе отворен кашон с играчки, в очакване пристигането на групата деца.
По пода бяха разхвърляни един воден пистолет, пумпал и торбичка с кубчета.
Вечерта настъпваше, така че Грегър довлече оборудването си в къщичката и започна да се приготвя. Той включи алармена система и я регулира така, че да реагира на движението и на хлебарка. Постави радарна аларма, която да оглежда близката околност. Разопакова арсенала си и постави пушките така, че да ги достигне лесно, но не свали бластера от кобура на колана си. После, доволен от свършеното, се навечеря бавно и спокойно.
Навън вечерта премина в нощ. Тъмнината обхвана топлата и красива околност. Повърхността на езерото се полюшваше от лекия ветрец и тревата шумолеше като коприна.
Всичко беше напълно спокойно.
Пътешествениците трябва да са били истерични, помисли си той. Вероятно са се паникьосали и са се убили един друг.
След като провери алармената си система за последен път, Грегър хвърли дрехите си върху един стол, угаси светлините и се тръшна в леглото. Стаята бе осветена от звездите, които грееха по-силно от Луната на Земята. Бластерът му се намираше под възглавницата. На този свят му нямаше нищичко.
Тъкмо бе започнал да задрямва, когато усети, че не е сам в стаята.
Това беше невъзможно. Алармената система не беше се включила. Радарът продължаваше да си бръмчи мирно.
И все пак всичките нерви в тялото му се напрегнаха от тревогата. Той измъкна бластера и се огледа.
В ъгъла на стаята стоеше човек.
Нямаше време да мисли как е влязъл. Грегър насочи бластера.
— Хайде, горе ръцете — каза той с тих и решителен глас.
Фигурата не се помръдна.
Пръстът на Грегър се стегна около спусъка, но после внезапно се отпусна. Той позна човека. Бяха собствените му дрехи, хвърлени върху стола, оживели благодарение на звездната светлина и собственото му въображение.
Той се ухили и свали бластера. Купчината дрехи започна да се размърдва леко. Грегър усети лек полъх откъм прозореца и продължи да се усмихва.
Тогава купчината дрехи се изправи, изпъна се и започна да се движи сигурно към него.
Замръзнал в леглото си, той наблюдаваше как дрехите без пълнеж, събрани в човекоподобна форма, напредваха към него.
Когато чучелото стигна до средата на стаята и празните му ръкави се насочиха към него, той започна да стреля.
И продължи да стреля, защото парцалите и остатъците от дрехи литнаха към него, като изпълнени със самостоятелен живот. Пламтящи парчета плат се насочваха към лицето му, а един колан опита да се обвие около краката му. Наложи се да изгори всичко, за да спре атаката.
Когато боят свърши, Грегър включи всички светлини, които откри. Направи си една кана кафе и наля вътре почти цяла бутилка бренди. Все пак успя да се въздържи да не натроши на парчета безполезната алармена система. И се обади на партньора си.
— Това е много интересно — каза Арнолд, след като Грегър му разказа новините. — Оживяване! Наистина много интересно.
— И аз реших, че ще ти бъде интересно — отвърна тъжно Грегър. След няколко глътки бренди бе започнал да се чувства изоставен и обиден.
— Нещо друго случило ли се е?
— Още не.
— Добре, пази се. Аз имам една теория. Трябва да направя малко изследвания. Между другото, някакъв откаченяк е обявил залагания пет към едно против теб.
— Наистина ли?
— Да, и аз заложих.
— За мен или против мен? — попита изплашен Грегър.
— За теб, разбира се — отвърна възмутено Арнолд. — Нали сме партньори!
Те изключиха връзката и Грегър си свари още една кана кафе. Нямаше намерение да заспива повече тази нощ. Успокоително беше да знае, че Арнолд е заложил за него. Но пък Арнолд беше забележително слаб комарджия.
През деня Грегър успя да поспи добре няколко часа. Събуди се в ранния следобед, намери някакви дрехи и започна да проучва лагера на поклонниците на слънцето.
Привечер откри нещо. На стената на къщичката набързо бе надраскана думата
След това претърси внимателно къщичката, включи още лампи, изпита алармената система и презареди бластера си.
Всичко изглеждаше наред. Той със съжаление гледаше как слънцето залязва, надявайки се да бъде жив и да го види отново да изгрява. После се настани в един удобен стол, за да помисли върху ситуацията.
Тук нямаше животински свят. Нито пък някакви движещи се растения, разумни скали или гигантски мозък, който да се крие под повърхността на планетата. Фантом V нямаше даже луна, за да се скрие някой на нея.
А той просто не можеше да повярва, че има призраци и демони. Знаеше, че при внимателно изучаване, свръхестествените явления обикновено можеха да бъдат обяснени с някои съвсем прости природни феномени. А онези, които нямаха обяснение, просто изчезваха. Призраците никак не можеха да понесат някой невярващ в тях да ги изучава. Фантомът на замъка например бе излязъл в дългосрочен отпуск, когато
