Ще бъдат направени опити да ги унищожат по стандартните начини и няма да успеят. Мистериозните същества ще се разпространят из столицата, а после из богатите покрайнини на Педрегал и Койоакан. Дотогава вече ще се знае, че те са всеядни като самия човек. И с право ще възникнат съмнения, че те се размножават много бързо.
Може би много по-късно ще бъде забелязано високото им ниво на интелигентност.
Ще бъдат вдигнати на крак въоръжените сили, но това ще бъде безполезно. Самолетите на военновъздушните сили ще прогърмяват над полята, но какво ли ще открият, за да го бомбардират? Тези същества не са обикновена цел за конвенционални оръжия. Те живеят зад стените, под леглата, в килера, но винаги почти невидими.
Отрова? Но тези хибриди изяждат онова, което имаш, а не онова, което им предлагаш.
А после, когато дойде месец август, положението вече ще бъде напълно неуправляемо. Армията символично ще пази Мексико сити, но кохортите на зверовете ще са превзели Толука, Икстапан, Тепалсинго, Куернавака и ще бъдат забелязани в Сан Луис Потоси в Оаксака и Веракруз. Учените ще се съвещават, ще се пишат програми за унищожаване, в Мексико ще дойдат експерти от цял свят. Зверовете няма да провеждат конференции и няма да публикуват манифести. Те просто ще се размножават и разпространяват на север към Дюранго и на юг към Виляермоса.
Съединените щати ще затворят границите си — един символичен жест. Зверовете ще стигнат до Пиедрас Неграс и ще минат по прохода на орела без разрешение. И ще се появят нелегално в Ел Пасо, Ларедо, Браунсвил.
Те ще преминат из равнините и пустините като смерч, ще залеят градовете като приливна вълна. Малките космати приятелчета на доктор Зомби ще са тук и ще останат тук.
И накрая човечеството ще разбере, че проблемът не е в това, как да бъдат унищожени тези същества. Не, проблемът ще бъде как да се попречи на тези същества да унищожат човека.
Не се съмнявам, че това може да стане. Но то ще изисква обединяването на всичките сили и ум на човешката раса.
Това очаквам да постигна със създаването на тези чудовища.
Разбирате ли, нещо трябва да се направи. Намеренията ми бяха моите хибриди да играят ролята на балансьор, който да контролира действията на човечеството, което е в състояние да унищожи Земята и себе си. Смятам работата си морална и необходима. Защото има ли право човекът да унищожава които същества си пожелае? Може ли всичко живо да се подчинява на налудничавите му замисли и ако не, да бъде заличено от лицето на земята? Нямат ли всички форми на живот право да съществуват? При това неотменимо право.
Въпреки екстремността на тази мярка за човечеството тя ще има и положителен ефект. Никой вече няма да мисли за водородни бомби, биологическа война, дефолиация, замърсяване на околната среда, оранжериен ефект и други подобни. Само за миг тези проблеми ще станат… средновековни. Човекът ще се върне към живота в природата. Той пак ще си е уникален, разумен и хищен, но ще бъде вече обект на известни ограничения и равновесие, които досега е избягвал.
Най-любимото му завоевание — свободата, ще си остане. Той пак ще бъде свободен да убива. Но просто ще е загубил възможността си да унищожава.
Пневмонията е един велик уравнител на надеждите. Тя уби моите същества. Вчера последното от тях повдигна главата си и ме погледна. Големите му бледи очи бяха замъглени. То вдигна лапа, протегна нокти и леко ме одраска по ръката.
Тогава заплаках, защото знаех, че бедното ми зверче го направи само, за да ми достави удоволствие, знаейки колко много желаех то да бъде жестоко, неумолимо, бич за човечеството.
Усилието бе твърде голямо за него. Тези прекрасни очи се затвориха. То умря, почти без да помръдне.
Пневмонията всъщност не е единственото обяснение. Освен това те просто нямаха желание за живот. Откакто човекът завладя земята, немного от останалите видове имат желание за живот. Поробените ракуни още играят из проскубаните гори на Адирондайк, а поробените лъвове душат канчета от бира в парка „Крюгер“. Те и всички останали съществуват, само защото ние ги търпим като заселници по нашите земи. И те го знаят.
При тези обстоятелства не можете да очаквате голямо желание за живот и дух сред нечовеците. Духът е привилегия на победителите.
Смъртта на последния ми звяр предопределя и моя край. Твърде съм изморен и обезсърчен, за да започна отначало. Съжалявам, че излъгах човечеството. Съжалявам, че излъгах лъвовете, щраусите, тигрите, китовете и останалите видове, заплашени с унищожение. Но най-вече съжалявам, че излъгах врабците, враните, плъховете и хиените — вредителите на земята, които съществуват само, за да бъдат унищожавани от човека. Винаги искрено съм симпатизирал на онеправданите, изоставени или безполезни същества, в чиято категория включвам и себе си.
Да не би да са вредни, само защото не служат на човека? Нямат ли всички форми и същества право на живот? Пълно право без ограничения? Трябва ли всички живи същества да служат само на едно и ако не, да бъдат унищожавани?
Сигурно и други хора чувстват това, което чувствам аз. Моля ги да подемат борбата, да се противопоставят на себеподобните си, както биха се противопоставили на огнена стихия.
Тези записки са написани именно за тези хипотетични хора.
Колкото до мен, не преди много време Гарсия и един друг офицер дойдоха в апартамента ми на „рутинна“ санитарна проверка. Те откриха телата на няколко от моите хибридни същества, които още не бях имал възможността да унищожа. Бях арестуван и обвинен в жестоко отношение към животните и в упражняване нелегално на месарски занаят без разрешително.
Ще се призная за виновен в тези обвинения. Въпреки че са неправилни, аз ги смятам за неопровержимо верни в основни линии.
Информация за текста
© 1971 Робърт Шекли
© 1997 Рени Димитрова, превод от английски
Robert Sheckley
Doctor Zombie and His Little Furry Friends, 1971
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Редакция: Cliff Burton, 2008
Издание:
„Мириам“ ЕООД, София, 1997
ISBN: 954-9513-07-6 (т.4)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9003]
Последна редакция: 2008-08-28 07:00:00
