САЩ закриват границите си — само символичен жест. Зверовете стигат Педрас Неграс, без да питат никого, минават Игл Пас, без разрешение се появяват в Ел Пасо, Ларедо, Брауназвил. Като смерч се носят по пустините, като прибой заливат градовете. Косматите приятели на доктор Вампир дойдоха и никога няма да си тръгнат.
И накрая човечеството ще разбере: задачата не е в това да бъдат унищожени загадъчните зверове, задачата е да не се позволи на зверовете да унищожат докрай човечеството.
Аз не се и съмнявам, че това е възможно. Но ще бъдат необходими обединените усилия и изобретателност на всички хора по света.
Ето какво искам да постигна, отглеждайки тези чудовища.
Аз замислих зверовете си като противовес, като сдържаща сила на неуправляемата машина — човечеството, което погубва и себе си, и цялата планета. В края на краищата, какво право има човечеството да унищожава неугодните му форми на живот? Нима всичко живо на Земята трябва да служи на лошо измислените му планове или да изчезне? Нима всеки вид, всяка форма на живот няма право на съществуване?
Аз се реших на крайни мерки, но смятам, че те не са вредни за човешкия род като цяло. Никой вече няма да се страхува заради водородните бомби, бактериологичната война, смъртта на горите, замърсяванията на въздуха и водите, парниковия ефект и пр. Всички тези страхове ще останат в миналото. Човекът отново ще зависи от природата. Той пак ще бъде единственото във вида си разумно същество, хищник, но отсега ще бъде подвластен на сдържащи го, ограничителни сили. Той ще има свобода да убива, но ще загуби възможността да унищожава докрай.
Пневмонията е велика съкрушителница на надеждите. Тя уби моите зверове. Вчера последният от тях за последен път вдигна глава и ме погледна. Големите му светли очи бяха помръкнали. Той извади нокти и леко ме драсна по ръката.
Не издържах и заплаках. Разбрах, че нещастната твар се опитва да ми достави удоволствие, тя знаеше за мечтата ми да я направя свирепа и безпощадна — бич за човешкия род.
Усилието се оказа достатъчно. Великолепните очи се затвориха. Звярът потръпна неуловимо и умря.
Разбира се, не е виновна само пневмонията. На тях не им стигаше и воля за живот. Откакто човек завладя Земята, всичките други видове загубиха жизнеустойчивост. Поробените еноти лудуват в редките горички на Адирондакския лес, а поробените лъвове душат бирените бутилки в Крюгерпарк. Те, както и всички други, съществуват само затова, че ги търпим. Те се приютяват в нашите владения като временни жители. И те го знаят.
Ето защо е така трудно да се намери в животинския свят жизненост, съпротивляемост и сила на духа. Те са присъщи на победителите.
Със смъртта на последния звяр дойде и моят край. Аз съм много уморен, за да започна отначало. Съжалявам, че подведох човечеството. Съжалявам, че измамих лъвовете, щраусите, тигрите, китовете — всичките тези, които са пред гибел. Още повече съжалявам за врабците, враните, мишките, хиените — цялата тази сган, измет, която като че ли съществува само за да бъде унищожавана от човека. Най- искреното ми съчувствие винаги е било на страната на отритнатите, на нищожните, на захвърлените. Вероятно защото и аз съм от тях.
Нима само заради това, че не служат на човека, те са сган и измет. Нима всички форми на живот нямат суверенно и неограничено право на живот. Нима всяка земна твар е обречена да служи само на един- единствен вид, иначе ще бъде затрита от земната повърхност?
Трябва да има и други хора, които да разсъждават и чувстват като мен. Моля ви, продължете борбата, моята частна война срещу обезумелите ни роднини. Нека се сражавате така, както бихте се сражавали с бушуващите пламъци на пожар.
Тези страници са написани за приемника ми.
Неотдавна Гарсия и още някакъв от службата му влязоха у мен под предлог за „санитарно оглеждане“. Откриха неунищожените трупове на отглежданите зверове. Арестуваха ме заради жестоко отношение с животни и организиране на кланица без съответното разрешение.
Каня се да се призная за виновен. Обвиненията са неверни, но — тук съм напълно съгласен — по същество са напълно справедливи.
Информация за текста
© 1971 Робърт Шекли
Robert Sheckley
Doctor Zombie and His Furry Little Friends, 1971
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
Издание:
[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|Око за око. Антропоидна фантастика]]
Издателство „Неохрон“ — „Универс“, Пловдив, 1992
SF Трилър №3. Ежемесечен алманах за остросюжетна литература
Илюстрацията на корицата е на Борис Валехо.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1429]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:38
