След седмица, като не успяха да направят нищо, те преместиха съгласния с всичко посланик в нова, по-смъртоносна килия. Не можеха да правят повече опити в старата поради радиоактивността и микроорганизмите в нея.
Посланикът отново се зае да си пише на машината. Всичките му предишни опити бяха изгорени, разкъсани или изядени.
— Нека идем да си поговорим с него — предложи Дариг, след като мина още един ден. Сърси се съгласи. За момента нямаха повече идеи.
— Заповядайте, господа — каза посланикът толкова весело, че на Сърси му стана лошо. — Съжалявам, че не мога да ви предложа нищо. Всъщност от около десет дни не са ми давали нито храна, нито вода. Не че има някакво значение, разбира се.
— Радвам се, да го чуя — отвърна Сърси. Видът на посланика не показваше с нищо, че се е сблъскал с цялата жестокост, която Земята може да измисли. Напротив, Сърси и хората му изглеждаха така, като че ли
— Имате доста добра защита — каза Мейли равнодушно, просто, за да започне някакъв разговор.
— Радвам се, че ви харесва.
— Бихте ли ни разказали как действа? — попита невинно Дариг.
— Не знаете ли?
— Струва ни се, че да. Вие се превръщате в онова, което ви напада. Така ли е?
— Разбира се — отвърна посланикът. — Нали виждате, че нямам тайни от вас?
— Има ли нещо, което бихме могли да ви предложим — попита Сърси, — за да ви накараме да изключите този сигнал?
— Подкуп?
— Да — каза Сърси. — Всичко, което…
— Нищо — отвърна посланикът.
— Вижте, нека говорим като разумни хора — каза Харисън. — Вие не искате да предизвикате война, нали? Сега Земята е съюзена. Ние въоръжаваме…
— С какво?
— Атомни бомби — отвърна му Мейли. — Водородни бомби. Ние…
— Хвърлете една по мен — предложи посланикът. — Тя няма да ме убие. Какво ви кара да мислите, че ще подейства и на моя народ?
Четиримата мъже замълчаха. Не беше им минавала тази мисъл.
— Възможностите на хората да предизвикват войни — заяви посланикът — е мярката за състоянието на тяхната цивилизация. Първата степен на развитие е използването на прости физически удължители на двигателните органи. Втората степен е контрол на молекулярно равнище. Вие сте в началото на третата степен, макар че сте далеч от умението да управлявате атомните и субатомните сили. — Той се усмихна предразполагащо. — Моят народ е достигнал границите на петата степен.
— Какво означава това? — попита Дариг.
— Сами ще разберете — каза посланикът. — Но може би вие се чудите дали моите възможности са типични за расата ми? Няма да скрия от вас, че не са. За да мога да върша работата си и само нея, в мен са вградени някои ограничения, които ми дават възможност само за пасивни действия.
— Защо? — попита Дариг.
— Поради очевидни причини. Ако можех да предприема позитивни действия в момент на ярост, аз бих могъл да разруша цялата ви планета.
— Очаквате ли, че ще ви повярваме? — попита Сърси.
— А защо не? Толкова ли е трудно да се разбере? Не можете ли да повярвате, че съществуват сили, за които вие нищо не знаете? И освен това има още една причина за пасивността. Сигурно досега вече сте я разбрали.
— Да пречупите нашия дух, предполагам — отвърна Сърси.
— Точно така. Ако само ви говоря, няма да стане нищо. Шаблонът винаги е еднакъв. Посланикът каца и предава посланието си на млада, дива и с висок боен дух раса, като вашата. Започва френетична съпротива против него, спазматични опити да го убият. След като всичко се провали, хората обикновено се предават. Когато пристигне колонизационната група, втълпяването на идеите става много по-бързо. — Той направи пауза и заговори отново. — На повечето планети се интересуват доста от философията, която аз трябва да им предложа. Уверявам ви, че тя ще направи прехода много по-лесен. — Той подаде пачка написани на машина листи. — Няма ли поне да ги прегледате?
Дариг взе листите и ги пъхна в джоба си.
— Когато имам време, ще ги погледна.
— Предлагам ви да опитате — каза посланикът. — Може да сте се доближили вече до кризисната точка. Защо не се предадете?
— Още не — отвърна с равен глас Сърси.
— Не забравяйте да прочетете философията — настоя посланикът.
Мъжете побързаха да си излязат.
— Слушайте сега — каза Мейли, щом се върнаха в командния пункт. — Има още няколко неща, които не сме опитали. Какво ще кажете да използваме психологията?
— Всичко, каквото решите — отвърна Сърси. — Включително и черна магия. Какво си намислил?
— Според мен защитата на посланика се задейства веднага към всякаква заплаха. Сблъскваме се с отбранителен рефлекс от типа всичко или нищо. Аз предлагам първо да опитаме нещо, което няма да задейства този рефлекс.
— Като например? — попита Сърси.
— Хипноза. Може би ще открием нещо.
— Разбира се — съгласи се Сърси. — Опитай. Опитай всичко.
Сърси, Мейли и Дариг се събраха около видеоекрана, докато в стаята на посланика бе вкарано безкрайно малко количество хипнотичен газ. В същия момент столът, на който посланикът бе седнал, се разтресе от електрически удар.
— Това беше, за да му се отвлече вниманието — обясни Мейли. Посланикът изчезна преди да го удари тока, а после се появи отново, сгушен в креслото си.
— Това е достатъчно — прошепна Мейли и затвори клапана. Те наблюдаваха. След малко посланикът остави книгата си и се загледа в пространството.
— Колко странно — каза той. — Алфърн умря. Добър приятел… Просто глупав инцидент. Той се сблъска с него там. Нямаше късмет. Но това не се случва често.
— Той мисли на глас — прошепна Мейли, макар да нямаше възможност посланикът да ги чуе. — Изрича мислите си. Трябва да е мислил за приятеля си напоследък.
— Разбира се — продължи посланикът. — Все някога Алфърн трябваше да умре. Още… Няма безсмъртие. Но по този начин… Няма как да се отбранява. Там, в космоса, то просто ни хваща. Винаги там, отдолу, чака шанса да ни удари.
— Тялото му не реагира още на хипнотичната заплаха — прошепна Сърси.
— Е — каза си посланикът. — Принципът на реда работеше доста добре и подтискаше всичко това. Смекчаваше противоречията…
Той внезапно скочи прав с побледняло лице, като явно се опитваше да си спомни какво е казал.
— Умно. Този номер ми се играе за първи и последен път. Но, господа, той не ви помогна. Аз самият не знам как бихте могли да ме убиете. — Той се изсмя към голите стени. — Освен това — продължи да говори той, — колонизационният екип вече трябва да има посоката. Те ще ви намерят със или без мен.
Той седна усмихнат.
— Това е! — извика Дариг. — Той не е неуязвим. Нещо е убило приятеля му Алфърн.
— Нещо в космоса — напомни му Сърси. — Чудя се какво ли е било.
— Чакай да видим — заговори Дариг. — Принципът на реда. Това може да е някой природен закон, който ние не познаваме. Ами отдолу… Какво може да означава отдолу?
