— Тогава как…

— О, имайте малко търпение — каза младият фера сърдито и изтри потните си длани във фланелката. — Всичко ще ви обясня. Както вече ви казах, бях назначен за Фера на царската чаша. Естествено, очаквах царят да иска скъпоценности или красиви жени, които можех да му доставя без проблем. Това се учи още през първия семестър. Само че той имаше всички бижута, които можеше да си представи и толкова съпруги, че не знаеше какво да прави с тях. Един ден ми каза: „Фера, през лятото дворецът ми е много горещ. Направи нещо, за да стане по-хладен.“ Веднага разбрах, че съм загазил. Само напреднал фера може да влияе на климата. Предполагам, че вместо да уча, прекарвах твърде много време в спортния отбор. Положението беше сериозно.

Намерих Голямата енциклопедия и погледнах какво пише за климата. Описаните магии не бяха по силите ми. Естествено, нямаше как и да поискам помощ… все едно да си призная, че съм некомпетентен. Е, прочетох, че в двайсети век имало изкуствен контрол на температурите, така че дойдох тук по тесния път към бъдещето и взех една от климатичните ви инсталации. След това царят настоя да направя така, че храната му да не се разваля и аз му занесох хладилник. После поиска…

— И свърза всичко това с генератора? — попита Джанис, която се интересуваше от такива подробности.

— Да. Може да не съм кой знае какъв майстор в магиите, но имам усет към техниката.

Звучи смислено, каза си Боб. В края на краищата кой би могъл да поддържа един дворец хладен през 2000-та преди Христа? Тогава приятният полъх на климатика и свойството на хладилника да запазва храната дълго време не биха могли да се купят срещу никакви пари. Но Боб все още се смущаваше от едно — що за демон беше това? Не приличаше на асирийски. В никакъв случай не беше и египетски…

— Не, не разбирам — каза Джанис. — В миналото? Искаш да кажеш, че пътуваш във времето?

— Разбира се. Защитих степен в тази област — отговори фера с горда момчешка усмивка.

Може би е ацтек, помисли си Боб, макар че и това му се струваше малко вероятно.

— Е, продължи Джанис, защо не отидеш някъде другаде? Защо не крадеш от големите супермаркети?

— Пътеката към бъдещето води само до това място — обясни фера. Той отново взе вентилатора. — Съжалявам, че го правя, но ако се проваля, вече никога няма да получа назначение. За мен това е нещо като изпитание.

И изчезна.

Половин час по-късно Боб и Джанис седяха в една денонощна закусвалня, пиеха топло кафе и разговаряха тихо.

— Не вярвам и дума от това, което чух — каза Джанис, чийто скептицизъм се бе завърнал с пълна сила. — Демони! Джинове!

— Ще трябва да повярваш — отвърна Боб уморено. — Видя го с очите си.

— Не трябва да вярвам на всичко, което виждам — продължи да упорства Джанис. После се замисли за откраднатата стока, за изчезналата печалба и за все по-далечната сватба. — Добре де… Какво да правим?

— Срещу магията трябва да се борим с магия — отговори Боб уверено. — Утре през нощта ще дойде отново. Ще го посрещнем подготвени.

— Съгласна съм — кимна Джанис. — Знам от кого можем да вземем назаем една карабина уинчестър…

Боб поклати глава.

— Куршумите или ще отскочат, или ще преминат през него, без да му направят нищо. Имаме нужда от добра, силна магия. Една доза от неговото собствено лекарство.

— Каква магия? — попита Джанис.

— За да сме сигурни е по-добре да използваме всички видове. Ще ми се да знаех откъде е. За да бъде ефективна, магията трябва…

— Желаете ли още кафе? — попита ги барманът, който изведнъж се появи пред тях.

Боб вдигна поглед виновно. Джанис се изчерви.

— Хайде да тръгваме — предложи тя. — Ако някой чуе какво си приказваме, целия град ще ни се смее.

Вечерта се срещнаха в магазина. Боб бе прекарал деня в библиотеката, за да събере нужните материали. Това бяха 25 листа, покрити от двете страни със ситния му почерк.

— Все още ми се ще да имаме и уинчестър — каза Джанис и извади един тръбен ключ от щанда за инструменти.

Фера се появи в 11,45.

— Здрасти — поздрави той. — Къде си държите електрическите радиатори? Царят иска нещо за зимата. Омръзнало му е от камините. Правят много силно течение.

— Махай се — каза Боб, — в името на Кръста! — И му показа кръст.

— Съжалявам — каза фера любезно. — Ние нямаме нищо общо с християнството.

— Махай се в името на Намтар и Идпа! — продължи Боб, защото Месопотамия беше в началото на записките му. — В името на Утук, обитателя на пустинята, в името на Телал и Алал…

— А, ето ги — каза фера. — Защо ли се захванах с такава идиотщина? Този модел електрически ли е? Вижда ми се малко калпав.

— Призовавам Рата, корабостроителят — продължи Боб напевно, преминавайки към Полинезия. — И Хина, който шие платна.

— Калпав друг път! — обади се Джанис, чийто търговски инстинкт взе връх. — Този радиатор има гаранция една година. Без никакви условия!

— Призовавам Небесния вълк! — Боб видя, че Полинезия не върши работа и премина към Китай. — Вълкът, който пази портите на Шан Ти. Призовавам бога на гръмотевиците Лей Кун…

— Чакай да видим… — продължаваше фера. — Имам инфрачервен бойлер, ще ми трябва и вана. Имате ли вани?

— Призовавам Ваал, Буер, Форкас, Марксиас, Астарта…

— Това са ваните, нали? — попита фера, а Джанис кимна без да ще. — Мисля, че ще взема най- голямата. Царят е доста едър мъж.

— … Бегемот, Теут, Асмодей и Инкуб! — каза най-накрая Боб.

Фера го изгледа с възхищение.

Ядосано Боб призова Ормазд, персийския цар на светлината, и след това Амонит Билфегор и Догон от древните филистимци.

— Предполагам, че само това ще мога да нося — каза фера.

Боб призова Дамбала. После боговете на Арабия. Опита Тесалийска магия и някои методи от Мала Азия. Разбуди ацтекските богове и духовете на майте. Опита Африка, Мадагаскар, Индия, Ирландия, Малая, Скандинавия и Япония.

— Това е впечатляващо — отбеляза фера, — но няма да свърши работа.

Той нарами радиатора, ваната и бойлера.

— Защо? — попита Боб, останал без дъх.

— Защото на нас ни влияят само нашите родни магии. Точно както джиновете се подчиняват само на магиите от Арабия. Освен това ти не знаеш истинското ми име. Уверявам те, че не можеш да правиш успешни заклинания срещу нещо, чието име не знаеш.

— От коя страна си? — попита Боб и изтри потта от челото си.

— Съжалявам — отвърна фера. — Ако знаеш това, скоро можеш и да откриеш магия срещу мен. И без друго си имам достатъчно неприятности.

— Слушай — намеси се Джанис, — ако царят е толкова богат, защо да не може да си плати?

— Царят не плаща за нищо, което може да получи безплатно — обясни фера. — Затова е богат.

Боб и Джанис го изгледаха ядосано. Сватбата им се отдалечаваше все повече и повече.

— Ще се видим утре вечер — каза фера, махна им дружелюбно с ръка и изчезна.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату