Робърт Шекли
Желанията на царя
След като бе клечал зад стъклената витрина почти два часа, Боб Грейнджър почувства, че краката му изтръпват. Раздвижи се, за да облекчи болката, а щеката му за голф номер десет се изплъзна от скута му и издрънча на пода.
— Ш-ш-ш-т! — прошепна Джанис, която стискаше своята щека седми номер здраво.
— Не мисля, че ще дойде — каза Боб.
— Тихо, скъпи — прошепна Джанис отново и се вторачи в тъмнината, изпълваща магазина им.
Крадецът все още не се бе появил. През миналата седмица ги бе навестявал всяка нощ и мистериозно бе задигал цели генератори, хладилници и климатични инсталации. Мистериозно — защото нямаше разбити ключалки, срязани стъкла на прозорците или каквито и да било следи. Въпреки това той някак си успяваше да се вмъкне вътре и да изнесе значителна част от стоката им.
— Не мисля, че идеята е добра — прошепна Боб. — В края на краищата, човек, който е в състояние да вдигне цял хладилник на гърба си и да…
— Ще се справим — отвърна Джанис с увереността, която я бе направила главен сержант в моторизирания женски корпус. — Трябва да го спрем. Ще ни накара да отложим сватбата си.
Боб кимна в мрака. Със спестяванията си от армията той и Джанис бяха отворили в градчето универсален магазин и смятаха да се оженят, веднага щом като съберяха достатъчно пари. Когато обаче някой ти задига цели хладилници и климатични инсталации…
— Мисля, че чувам нещо — каза Джанис и стисна щеката още по-здраво.
Някъде в магазина се разнесе слаб звук. Чакаха. После чуха стъпки — някой крачеше по линолеума.
— Когато стигне до средата, запали осветлението — прошепна Джанис.
Най-накрая на фона на тъмнината в магазина доловиха очертанията на нещо още по-тъмно. Боб запали лампите и извика:
— Стой на място!
— О, не! — изохка Джанис и едва не изпусна щеката. Боб се обърна и преглътна. Пред тях стоеше същество, високо поне три метра. На челото му бяха поникнали рога, а на гърба му имаше малки крилца. Беше по сини дочени панталони, бял потник с ален надпис ПОЛИТЕХНИКА ЕБЛИС. На краката си носеше чифт протрити бели кожени ботуши, а русата му коса беше подстригана късо, почти до черепа.
— Проклятие — каза съществото, след като видя Боб и Джанис. — Знаех си, че в колежа трябваше да изкарам курс по невидимост. — Обгърна стомаха си с ръце и изду бузи. В същия миг краката му изчезнаха. Наду бузи още повече и успя да скрие и стомаха си. Но само толкова.
— Не мога — каза съществото и издиша въздуха от гърдите си. Стомахът и краката му се появиха отново. — Не знам как. Проклятие.
— Какво искате? — попита Джанис и се изправи в целия си ръст от метър и шейсет и пет.
— Какво искам? Нека помисля. О, да. Вентилаторът. — Прекоси помещението и вдигна един голям вентилатор на стойка.
— Един момент — обади се Боб и приближи гиганта със заплашително вдигната щека. Джанис го последва. — Къде мислите да отидете с това нещо?
— При цар Алериан — отговори гигантът. — Той си го пожела.
— Пожелал си го е значи — отбеляза Джанис. — По-добре го оставете на мястото му. — Тя също вдигна щеката над главата си.
— Но аз
— Търсеше си го — каза Джанис. Въпреки че беше дребна, в женския корпус, където бе поправяла двигатели на джипове, бе добила добра форма. Замахна с щеката и русата й коса се развя.
— Ау! — извика тя в същия миг. Щеката отскочи от главата на съществото и едва не удари самата нея. В същия момент Боб замахна със своята към ребрата му.
Тя мина
— Безполезно е да се използва сила срещу един фера — каза младият гигант с извиняващ се тон.
— Какво? — учуди се Боб.
— Фера. Ние сме първи братовчеди на джиновете и сродени с девите чрез брак. — Той тръгна към средата на магазина. — А сега, моля да ме извините, но…
— Демон? — Джанис остана с отворена уста. Родителите й не бяха позволявали в къщата им да се говори за призраци или демони и тя бе израсла като закоравяла материалистка. Умееше да поправя всякакви механични неща и това беше задължението й като съдружник в магазина. Всички по-неземни грижи оставяше на Боб.
Боб, който бе възпитаван в либерален дух с „Магьосникът от Оз“ и други подобни, бе по-склонен да повярва.
— О, не съвсем — възрази гигантът. — Арабските джинове са ми братовчеди, както казах. Всички демони са роднини помежду си, но аз все пак съм фера.
— А имаш ли нещо против да ми кажеш какво направи с генератора, с климатичната инсталация и хладилника? — попита Боб.
— С удоволствие — отговори съществото и остави вентилатора. Опипа въздуха под себе си, намери каквото търсеше и седна върху празното пространство. После вдигна единия си крак и притегна връзката на ботуша си.
— Завърших Политехниката Еблис преди около три седмици — започна гигантът. — Разбира се, кандидатствах за обществена работа, защото в рода ми има много правителствени служители. Е, понеже списъците са вечно набъбнали…
— Обществена работа? — учуди се Боб.
— Ами да. Всичко това е обществена работа. Дори и джинът от аладиновата лампа е правителствен служител. Но трябва да си вземеш изпитите.
— Продължавай — подкани го Боб.
— Добре… обещайте, че това няма да продължи дълго… получих работата с връзки — изчерви се до оранжево. — Баща ми е фера в Подземния съвет, така че използва влиянието си. Предпочетоха ме пред четири хиляди други високопоставени кандидати и ме направиха Фера на царската чаша. Това е голяма чест, трябва да знаете.
След кратка пауза фера продължи:
— Длъжен съм да призная, че не бях подготвен — каза го тъжно. — Фера на чашата трябва да познава всички области на демонологията, а аз току-що излизах от колежа, при това с посредствени оценки. Разбира се, мислех си, че ще успея да се справя с всичко.
Фера пак млъкна и намести тялото си по-удобно върху въздуха.
— Не искам да ви досаждам с моите проблеми — каза той и се изправи. Моля ви да ме извините… — Взе вентилатора отново.
— Един момент — обади се Джанис. — Този цар ли ви нареди да вземете нашия вентилатор?
— Така да се каже — отговори фера и пак се изчерви до оранжево.
— Добре, тогава — продължи тя. — Богат ли е той? — За момента бе решила да се отнася към тази част от суеверията като към реално съществуващи.
— Той е много богат монарх.
— Тогава защо не си купи каквото иска? — поинтересува се Джанис. — Защо трябва да краде?
— Ами… — запъна се фера. — Няма откъде да го купи.
— Ясно — каза Джанис почти сама на себе си. — Това е някоя от изостаналите ориенталски страни.
— А защо не внесе стоките от чужбина? Всяка фирма ще се отзове с удоволствие.
— Всичко това е доста смущаващо отвърна фера и потри длани объркано. — Ще ми се да можех да стана невидим.
— Очаквам отговор — настоя Боб.
— След като държите да знаете — отговори фера намръщено, — цар Алериан живее в годината, която според вас е двехилядната преди Христос.
