— Ами сега? — попита Джанис. — Какво ще правим? Имаш ли още блестящи идеи?
— Свършиха — отвърна Боб и се отпусна тежко на канапето.
— Няма ли да предложиш някоя друга магия? — продължи Джанис иронично.
— Няма да свърши работа — отвърна Боб. — Не открих „фера“ или „цар Алериан“ в нито една енциклопедия. Може да е от някое място, за което не сме и чували. Някаква малка провинция на Индия например.
— Такъв ни е късметът — каза Джанис, този път без никаква ирония. — Но какво ще правим? Сега очаквам да му притрябва прахосмукачка и после грамофон.
Тя затвори очи и се замисли.
— Всъщност той се опитва да направи добро — отбеляза Боб.
— Май ми хрумна нещо — каза Джанис и отвори широко очи.
— Какво?
— Най-напред, същественото тук е нашият магазин и нашият брак, нали?
— Е?
— Не разбирам от магии, но разбирам от машини — отговори Джанис и запретна ръкави. — Да се залавяме за работа.
На следващата вечер фера ги посети в единайсет без четвърт. Беше със същите дрехи, но сега вместо белите ботуши беше с нещо като мокасини.
— Царят бърза с това ужасно — обясни той. — Най-новата му жена му трови живота, защото дрехите й издържали само по едно пране. Робите му ги удряли с камъни в реката.
— Разбира се — каза Боб.
— Вземи си я — подкани го Джанис.
— Ужасно мило от ваша страна — кимна фера с благодарност. — Наистина го оценявам. — Взе пералнята машина. — В момента ме чака.
Изчезна.
Боб предложи на Джанис цигара. Седнаха на една кушетка и зачакаха. След половин час фера се появи отново.
— Какво сте направили? — попита той.
— Защо, какво има? — възкликна Джанис мило.
— Пералнята! Когато царицата я включи, от нея излезе облак зловонен дим, после издаде някакви необикновени звуци и спря.
— На наш жаргон бихме казали, че е гръмнала — обясни Джанис и направи кръгче от дим. — Или че се е скапала. Както и всичко останало в този магазин.
— Но вие не можете да постъпите така! — възкликна фера. — Не е по правилата на играта.
— Ако си толкова умен — подхвърли Джанис язвително, — седни и поправи всичко.
— Само се хвалех — отвърна той с изтънял глас. — Повече ме биваше по спорта.
Джанис се усмихна и пусна една прозявка.
— Стига де! — каза фера и крилцата му затрептяха.
— Съжалявам — поклати глава Боб.
— Но това ме поставя в ужасно положение! — възкликна гигантът. — Ще ме понижат! Ще ме изхвърлят от службата!
— Ние също не искаме да се разорим, нали? — попита Джанис.
Боб се замисли.
— Ето какво — предложи той след малко, — защо не кажеш на царя, че си попаднал на много силна контрамагия? Кажи му, че ще трябва да плаща данък на демоните от долния свят, ако иска да получава тези неща.
— Няма да му се хареса — промърмори фера, изпълнен със съмнение.
— Все едно, опитай — посъветва го Боб.
— Ще опитам — увери го гигантът и изчезна.
— Колко мислиш, че ще можем да му поискаме? — попита Джанис.
— О… нормалната цена. В края на краищата, когато направихме този магазин, никой не ни е лъгал. Няма да изнудваме и ние. А и все още искам да знам откъде е той.
— Толкова е богат — промърмори Джанис замечтано. — Ще е срамно, ако не…
— Чакай малко! — извика Боб неочаквано. — Не можем да направим това! Как е възможно да има хладилници и перални през двехилядната година преди Христа? Ами климатични инсталации?
— Какво искаш да кажеш?
— Та това ще промени хода на цялата история! — отвърна Боб. — Някой умник ще разглоби тези уреди и ще се досети как работят. После нищо няма да е същото.
— Е, и какво от това? — попита Джанис трезво.
— Е, и какво от това? Науката ще се насочи в друга посока, настоящето няма да съществува каквото е сега.
— Искаш да кажеш, че е невъзможно ли?
— Да!
— Тъкмо това говорех през цялото време! — възкликна тя тържествуващо.
— О, престани — укори я той. — Ще ми се да можех да го проумея. Независимо от коя страна е фера, ако направим подобно нещо, непременно ще променим бъдещето. Не може да съществува такъв парадокс.
— А защо не? — попита Джанис, но в този момент фера се появи.
— Царят е съгласен — каза той. — Това достатъчно ли е за нещата, които вече взех?
Той им подаде малка торбичка.
Боб я изсипа и видя около двайсет големи изумруди, рубини и диаманти.
— Не можем да ги приемем — каза Боб. — Няма как да търгуваме с вас.
— Не бъди суеверен! — извика Джанис, защото видя, че сватбата им отново се изпарява в пространството.
— Не бива да изпращаме съвременни неща в миналото — отговори Боб. — Това ще промени настоящето. Нашият свят може да изчезне или нещо такова.
— О, не се безпокой за това — каза фера. — Гарантирам ти, че нищо няма да се случи.
— Защо? Имам предвид… ако в древен Рим се появи електрическа пералня…
— За жалост — отвърна фера, — царството на цар Алериан няма бъдеще.
— Би ли обяснил това по-подробно?
— Разбира се — той седна върху въздуха. — След три години цар Алериан и страната му ще бъдат напълно унищожени от природни сили. Никой няма да оцелее. Няма да останат дори и грънчарски произведения.
— Хубаво — обади се Джанис и вдигна един рубин към светлината. — По-добре да ги вземем, докато не се е отказал.
— Предполагам, че въпросът е решен — кимна Боб. Магазинът им беше спасен, сватбата им щеше да се състои съвсем скоро. — Ами ти? — попита той фера.
— Е, със сегашната си работа се справям доста добре — отговори той. — Мисля да кандидатствам някъде в чужбина. Чух, че имали много добри възможности в арабското магьосничество. — Прокара длан по късата си руса коса и добави: — Ще се видим пак.
Започна да изчезва.
— Един момент — спря го Боб. — Имаш ли нещо против да ми кажеш все пак от коя страна си? От коя страна е цар Алериан?
— Нямам нищо против, разбира се — отговори фера. Виждаше се само главата му. — Помислих си, че сте се сетили. Фера са демоните на Атлантида.
