Робърт Шекли
Желанията на Силвърсмит
Непознатият вдигна чашата си.
— Нека решенията винаги да идват лесно в мислите ви.
— Пия за това — каза Нелсън Силвърсмит.
Те двамата изпиха благоговейно оранжадата си. Навън потокът от хора по Осма улица клокочеше на изток, за да се влее във водовъртежа на площад „Вашингтон“. Силвърсмит задъвка лютивия си сандвич.
— Предполагам, че ме мислиш за откачен — каза непознатият.
— Нищо не мисля — повдигна рамене Силвърсмит.
— Добре казано — отвърна непознатият. — Казвам се Терънс Магинис. Ще дойдеш ли да пийнем нещо?
— Нямам нищо против — каза Силвърсмит.
След около двадесетина минути, те бяха седнали върху захабените червени пейки в барчето на Джо Мангети, където сервираха рибни аламинути и бира. Разменяха философски мисли като всички останали непознати, срещнали се случайно в нюйоркския Гринидж Вилидж в някой слънчев октомврийски следобед. Магинис бе нисък, червендалест здравеняк с убедителни жестове и мъхнат вълнен костюм. Силвърсмит бе строен тридесетгодишен мъж с тъжно лице и дълги, тънки пръсти.
— Слушай сега — внезапно изрече Магинис. — Стига сме се надлъгвали. Трябва да ти направя едно предложение.
— Давай тогава — с апломб произнесе Силвърсмит. Той не напразно бе получил възпитанието си в сложно забърканото социално общество на Байони, Ню Джърси.
— Стана дума за следното — заговори Магинис. — Аз съм представител на една организация, която трябва да остане неназована. Имаме едно безплатно първоначално предложение. Ние ти даваме абсолютно безплатно и без всякакви задължения от твоя страна, правото на три искания. Ти поискваш от мен три неща и аз ти ги доставям, ако това е по силите ми.
— А аз какво правя в замяна на това? — попита Силвърсмит.
— Абсолютно нищо. Просто си седиш и получаваш.
— Три искания — заговори замислено Силвърсмит. — Да не искаш да кажеш три желания?
— Да, може и така да се каже.
— Човек, който осъществява желания е вълшебник.
— Аз не съм вълшебник — твърдо отговори Магинис.
— Но ти осъществяваш желания.
— Да. Аз съм един нормален човек, който осъществява желания.
— А пък аз съм нормален човек, който изказва желания — отвърна Силвърсмит. — И така, първото ми желание е да имам една наистина хубава аудиоуредба, с четири говорителя, магнетофон и всичко останало.
— Ти си хладнокръвен човек — каза Магинис.
— Да не си очаквал да изразя някакво учудване?
— Очаквах съмнения, тревога, съпротива. Хората обикновено гледат със съмнение на предложение като моето.
— Единственото нещо, което научих в Нюйоркския университет, бе доброволният отказ от недоверието — каза Силвърсмит. — Не успяваш да си намериш много клиенти май?
— Ти си ми първият от дълго време. Хората просто не вярват, че предложението ми е честно.
— Недоверието не е подходящо като поведение в тази епоха на хайзенберговата физика. Откакто прочетох в
— Трябва да запомня това и да го използвам в продажбите си — заяви Магинис. — А сега ми дай адреса си. Ще се видим скоро.
Три дни по-късно, Магинис пристигна в апартамента на петия етаж, който обитаваше Силвърсмит на улица „Пери“. Той мъкнеше огромен кашон и беше здраво запотен. От вълнения му костюм се носеше миризма на изморена камила.
— Какъв ден! — възкликна той. — Обиколил съм целия Лонг Айлънд, докато намеря каквото трябваше. Къде да го сложа?
— Остави го на пода — каза Силвърсмит. — А какво става с магнетофона?
— Ще го донеса следобед. Мислил ли си за второто си желание?
— Едно „Ферари“. Червено.
— Речено-сторено — каза Магинис. — Но не ти ли се струва всичко това доста фантастично?
— Феноменологията се занимава с тези въпроси — отвърна Силвърсмит. — Или както казват будистите, „Такъв е светът“. Може ли да получа последен модел?
— Мисля, че ще мога да намеря най-новия — каза Магинис. — Със суперголям резервоар и орехово арматурно табло.
— Е, сега вече започваш да ме учудваш — заяви Силвърсмит. — Само че къде ще го паркирам?
— Това си е твой проблем — каза Магинис. — До скоро.
Силвърсмит му махна безразлично с ръка и започна да отваря кашона.
После Магинис му намери обширен тристаен апартамент в сграда с портиер под наем за 102,78 долара на месец, включващ и обзавеждането. Заради него, Магинис даде на Силвърсмит правото на пет допълнителни желания.
— Наистина ли можеш да си го позволиш? — попита го Силвърсмит. — Няма ли да си имаш неприятности с шефовете?
— Не се притеснявай за това. Знаеш ли, ти имаш истински добър усет за желания. Имаш добър вкус, но не си лаком. Предизвикателен си, но не нахален. Някои хора наистина прекаляват… Искат палати и роби, хареми пълни с претендентки за титлата „Мис Америка“.
— Предполагам, че тези неща са невъзможни — отбеляза спокойно Силвърсмит.
— Не, мога да се справя с това. Но то просто създава неприятности на онзи, който го пожелава. Даваш на някой мърльо точно копие на царски палат върху десет акра земя в Райнбек, Ню Йорк, и веднага разбираш, че данъчните са се нахвърлили отгоре му като ято лешояди. Човекът обикновено не може да обясни как е успял да спести пари за такъв палат от 125-те долара седмична заплата, която получава като младши счетоводител, така че данъчната служба си прави съответните изводи.
— Които са?
— Че е някой от ръководителите на Мафията, който знае къде е заровен съдията Картър.
— Но те не могат да докажат нищо.
— Може би. Но на кого му се ще да прекара остатъка от живота си в гледане на видеозаписите на ФБР?
— Не е приятна перспектива за любител на самотата — съгласи се Силвърсмит и преосмисли някои от плановете си.
— Ти си добър потребител — каза Магинис след две седмици. — Днес получаваш напълно безплатна премия. Получаваш четиридесетфутова яхта с пълно обзавеждане. Къде да ти я оставя?
— Ами закотви я при дока на вилата ми в Насау — каза Силвърсмит. — А, благодаря ти.
— Още един безплатен подарък — заяви Магинис три дни след това. — Десет допълнителни желания без ангажименти от твоя страна.
— Това прави общо осемнадесет до днес — каза Силвърсмит. — Може би трябва да дадеш шанс и на друг потребител.
