Останалата част от сутринта отдели, за да научи наизуст данните на Жертвата и после прибра писмото.
Джанет Патзиг живееше в Ню Йорк. Това беше добре. Обичаше да ловува в големите градове, а и винаги му се бе искало да разгледа Ню Йорк. Възрастта й не беше посочена, но ако се съдеше по снимката, беше около двайсетгодишна.
Фрилейн си запази място в самолета по телефона и взе душ. Облече внимателно специално направения за случая костюм Протек, избра пистолет от колекцията си, почисти го и го мушна в самоизхвърлящия джоб, после събра багажа си в куфара.
Кръвта във вените му пулсираше възбудено. Странно, мислеше си той, всяко следващо убийство е не по-малко вълнуващо от предишното. Това беше нещо, от което никога нямаше да се отегчи — както от френските деликатеси, жените, алкохола и разни други неща. Всеки път преживяването беше ново и различно.
Най-накрая прегледа книгите си, за да реши кои ще вземе.
Библиотеката му се състоеше от най-добрите заглавия по темата. Сега нямаше да се нуждае от книгите за Жертви, като „Тактика на Жертвата“ на Л. Фред Трейси например, в която се отстояваше мнението, че най-важно от всичко е да следиш промените в околността или пък „Не мисли като Жертва“ на доктор Фриш.
Само след няколко месеца те щяха да са му много интересни, но сега му трябваха книги за Ловеца.
„Тактика за лов на хора“ беше признатият от всички най-обстоен труд, но го бе научил почти наизуст. „Устройване на засади“ не беше подходящо за сегашните му нужди четиво.
Избра „Лов в градовете“ от Митуел и Кларк, „Да съгледаме съгледвача“ на Алгрийн и „Жертвите като такива“ от същия автор.
Всичко беше както трябва. Остави бележка на млекаря, заключи вратата на апартамента си и взе такси до летището.
Пристигна в Ню Йорк и отседна в хотел недалеч от адреса на жертвата. Служителите се усмихваха и се държаха внимателно, което го обезпокои. Не му се нравеше, че толкова бързо го разпознаха като убиец от друг град.
Първото нещо, което видя в стаята си, беше брошурката, оставена на леглото. Беше озаглавена: „Как да се възползваме максимално от емоционалния катарзис“ и бе подарък от управата на хотела. Фрилейн се усмихна и я прелисти.
Тъй като това беше първото му посещение в Ню Йорк, следобеда реши само да се разходи по улиците в квартала на Жертвата. След това се отби в няколко магазина. „Мартинсън и Блек“ беше удивителен. Разгледа отдела за Жертви и Ловци. Имаше великолепни предпазни жилетки, маскировъчни шапки, каски. Разгледа щанда с най-модерните системи 38-калиброви пистолети.
„Използвайте Малвърн — оръжието с най-точния изстрел“ — подканяше рекламата. „Одобрено от БЕК. Пълнител с дванайсет патрона. Не изпускайте Жертвата си! Не рискувайте живота си, без да притежавате най-доброто! Малвърн значи безопасност!“ Фрилейн се усмихна. Рекламата беше добра, а малкото черно оръжие изглеждаше наистина ефикасно. Той обаче беше доволен от стария си пистолет.
Имаше специална разпродажба на бастуни оръжия, с пълнител за четири патрона. Когато беше по-млад, Фрилейн често бе залитал по новостите, но сега вече беше сигурен, че старите изпитани средства почти винаги са по-добри.
Пред магазина четирима мъже от Отдела по хигиена тъкмо вдигаха току-що убит човек. Фрилейн съжали, че е пропуснал изстрела.
Вечеря в хубав ресторант и си легна рано.
На следващия ден го чакаха сериозни грижи.
Събуди се и със снимката на Жертвата в ръка тръгна да се разхожда из квартала й. Не се вглеждаше в никого. Крачеше енергично, сякаш бързаше за някъде, както трябва да крачи опитният Ловец.
Мина покрай няколко заведения и се отби в едно от тях, за да пийне нещо. Продължи по пресечка на Лексингтън авеню.
Там имаше приятно кафене с маси на тротоара. Мина покрай него. И я видя. Видя Джанет Патзиг, вперила поглед в чашата пред себе си. Не му обърна никакво внимание.
Той стигна до следващата пресечка, сви зад ъгъла и спря. Ръцете му трепереха.
Побъркано ли беше това момиче, че се излагаше на показ по този начин? Да не би да мислеше, че има девет живота?
Спря такси и накара шофьора да мине по същата улица. Разбира се, жената все още беше там. Фрилейн я огледа внимателно.
Стори му се по-млада, отколкото на снимката, но не можеше да е сигурен. Предположи, че не е много над двайсет. Черната й коса беше разделена на път по средата и прибрана зад ушите, което й придаваше вид на монахиня. Лицето й, доколкото той можеше да съди, изразяваше примирение и тъга.
Нима нямаше да направи никакъв опит да се защити?
Фрилейн плати на шофьора и забърза към близката телефонна кабина. Позвъни в БЕК.
— Сигурни ли сте, че Жертвата Джанет-Мари Патзиг е уведомена?
— Един момент, господине. — Фрилейн почукваше нервно по стъклото, докато служителят провери архива. — Да, господине. Разполагаме с писменото й потвърждение. Има ли нещо нередно?
— Не — отговори Фрилейн. — Просто исках да съм сигурен.
В края на краищата, не беше негова работа, че това момиче не желаеше да се защитава.
Независимо от всичко, той имаше право да го убие.
Беше негов ред.
Все пак реши да го отложи за следващия ден и отиде на кино. След вечеря се прибра в хотелската си стая и прочете брошурата на БЕК. После се излегна на леглото и се вторачи в тавана.
Чисто и просто трябваше да натисне спусъка. Да мине край нея с такси и да я убие.
С огорчение си помисли, че тази жена няма да направи Лова му интересен и заспа.
Следващия следобед Фрилейн отново мина покрай кафенето. Момичето пак беше там, на същата маса. Той взе такси.
— Минете по успоредната пряка и се върнете на същото място — каза на шофьора. — Много бавно.
— Разбира се — усмихна се шофьорът с насмешка.
Фрилейн огледа близката околност от колата, за да провери дали има съгледвачи. Доколкото можеше да прецени, нямаше такива. И двете ръце на момичето бяха върху масата.
Безпроблемна, неподвижна цел.
Фрилейн докосна копчето на специалния джоб и пистолетът изскочи в ръката му. Извади пълнителя, провери патроните и пак го мушна на мястото му.
— Сега още по-бавно — нареди той на шофьора. Таксито приближи до масите. Фрилейн се прицели внимателно, пръстът му се залепи за спусъка.
— По дяволите! — изруга той, защото някакъв келнер се изпречи пред целта. Не искаше да рискува живота на друг.
— Ще заобиколим още веднъж — каза на шофьора.
Онзи се ухили пак и продължи нататък. Фрилейн се зачуди дали щеше да е толкова щастлив, ако знаеше, че целта му е жена.
Този път келнерът не се появи. Момичето запали цигара. Лицето му беше все така тъжно. Фрилейн се прицели внимателно малко над очите и стаи дъх.
После поклати глава и прибра оръжието в джоба си.
Тази ненормална жена щеше да го лиши от пълноценен катарзис.
Плати на шофьора и тръгна пеша.
Така е твърде лесно, каза си. Беше свикнал да преследва Жертвите си истински. Те бяха опитвали всички възможни начини да се измъкнат. В единия от случаите преследваният бе наел десетина съгледвачи. Фрилейн винаги се бе справял като променяше тактиката си съобразно с обстоятелствата.
Веднъж се бе наложило да се облече като млекар, друг път като инкасатор. Шестата си Жертва бе преследвал чак до Сиера Невада. Тогава онзи успя да го рани, но в края на краищата оцеля Фрилейн.
