— Да. Един човек. След час — още един. Това може да застави останалите да премислят и да се присъединят. Ако не, до сутринта всички ще сте мъртви.
Дрейк се наклони към Сьоресен и прошепна:
— Поговори му още малко, поне десет минути. Мисля, че открих къде е проблема.
Сьоресен каза на висок глас:
— Бихме искали да разберем повече за Съдружието на Кидак.
— Най-добрият начин е да се слеете.
— Но първо искаме да разберем по-добре същността.
— Това състояние не може да се опише — каза Кидак убедено, настойчиво и с жар. — Опитайте да си представите, че вие сте си вие, но в същото време към вас са включени съвършено нови органи за възприемане на света. Бихте могли да усетите какво чувства кучето, когато бяга през гората и се ориентира по миризмата. За него — а и за вас ще бъде така — миризмата е като пътен знак. По съвсем друг начин възприема света ракът-отшелник. Чрез него ще усетите бавната обмяна на живи организми между сушата и водата. За него времето тече много бавно. При райската птица е точно обратно — тя възприема мигновено и наведнъж цялото пространство. Има най-различни същества на сушата, под земята и под водата, и всяко от тях има свое собствено особено възприятие на реалността. Открих, че малко се различават от възприятията на живите организми, обитавали някога Марс.
— Какво се случи после на Марс? — вметна Сьоресен.
— Всички форми на живот загинаха. Всички освен Кидак. Това се случи много, много отдавна. А до тогава на цялата планета цареше мир и разбирателство. Всички живи същества бяха съставящи в Съдружието на Кидак. Но доминантната раса се оказа генетически слаба. През цялото време раждаемостта намаляваше. Последва поредица катастрофи. В края на краищата животът изчезна. Остана само Кидак.
— Страхотно! — отбеляза Сьоресен с ирония.
— Това беше дефект на расата — побърза да се оправдае Кидак. — При по-бойка раса като вашата инстинктът за живот няма да изчезне. Мирът и разбирателството ще траят вечно.
— Не вярвам. Земята ще последва участта на Марс, ако ви се удаде да я завладеете. Минава известно време и на робите просто им писва да живеят.
— Вие няма да сте роби. Ще бъдете функционални съставящи на Съдружието.
— И, разбира се, Кидак ще управлява всичко — вметна Сьоресен.
— Обсъждате нещо, което не познавате. Достатъчно разговаряхме. Готов съм в близките пет минути да убия един от вас. Имате ли намерение да се слеете с мен?
Сьоресен погледна към Дрейк, който тъкмо включваше предавателя. Докато загряваше, по покрива затропа дъжд. Дрейк вдигна микрофона и почука с пръст. От високоговорителя се чу пукане.
— Работи — похвали се той.
В този момент нещо се удари в мрежата на прозореца и тя увисна. В нея се мяташе прилеп и свирепо гледаше хората с малките си червени очички.
— Затворете прозореца! — изкрещя Сьоресен.
Не успя да довърши, когато втора летяща мишка се вряза в мрежата, проби я и тупна на пода. Убиха я, но през дупката влетяха още четири. Дрейк яростно се бранеше, но не успя да ги разгони от предавателя. Прилепите летяха право срещу очите му и се наложи да отстъпи. Един от нападателите падна със счупено крило, но другите се добраха до радиостанцията и я бутнаха от масата.
Дрейк безуспешно се опита да я хване. Чу как се счупиха лампите, но трябваше да пази очите си.
След няколко минути убиха още два прилепа, а последния избяга през прозореца. Заковаха дъски на мястото на мрежата. Дрейк се наведе и огледа предавателя.
— Ще успееш ли да го поправиш пак? — попита Сьоресен.
— Изобщо не се надявай. Изскубнали са всички проводници.
— Какво ще правим сега?
— Не знам.
Раздаде се гласът на Кидак:
— Трябва незабавно да ми отговорите!
Всички запазиха мълчание.
— В такъв случай съм принуден да умъртвя един от вас.
VII.
Дъждът се лееше по покрива, вятърът духаше все по-силно. Отдалече се чуваха гръмотевици. От тавана висеше керосинов фенер и осветяваше средата на помещението с рязка жълта светлина. Ъглите тънеха в мрак. Златотърсачите се скупчиха в центъра, по-далече от стените. Застанаха с гръб един към друг. Дрейк се сети за стадо бизони, събрани накуп, за да отблъснат вълк, който чуват, но все още не виждат.
— Слушайте — обади се Кейбъл. — Защо не опитаме какво представлява това Съдружие? Може да не е толкова страшно, колкото си го…
— Я млъквай! — отряза Дрейк.
— Помислете сами — продължи да ги увещава Кейбъл. — По-добре в Съдружието, отколкото мъртви, не е ли така?
— Засега никой не умира — сряза го Дрейк. — Млъквай и си отваряй очите.
— Имам чувството, че ще повърна — каза Кейбъл. — Дан, пусни ме навън.
— Стой си на мястото и си отваряй очите — посъветва го Дрейк.
— Нямаш право да ми заповядаш! — заяви Кейбъл и направи крачка към вратата, но веднага отскочи.
През процепа между пода и вратата пропълзя жълтеникав скорпион. Рисетич го настъпи с тока на ботуша и го размаза. В същото време през разбития прозорец влетяха три оси и се наложи да се пази и от тях.
— Зарежете осите и внимавайте за пода! — извика Дрейк.
От сянката изпълзяха няколко мъхнати паяка. Дрейк и Рисетич се опитваха да ги ударят с прикладите на пушките си. Бърнс забеляза, че под вратата се промъква огромна плоска стоножка. Опита се да я настъпи, но не успя и стоножката за миг се качи на ботуша му, а от там и на голия крак. Бърнс изкрещя. Сякаш накалена стоманена лента бе обвила прасеца му. Все пак успя да я убие, преди да изгуби съзнание.
Дрейк огледа раната и реши, че не е смъртоносна. Настъпи още един паяк. В този момент Сьоресен го потупа по рамото и Дрейк погледна към показания ъгъл.
От там изпълзяха две големи змии. Черни усойници, позна ги Дрейк. Миролюбиви по природа, сега те настъпваха с безстрашието на тигър.
Златотърсачите ужасени заподскачаха, опитвайки се да избягат от змиите. Дрейк извади пистолета, клекна, подпря се на дясното си коляно и се опита да вземе на мушка изящните живи мишени.
Точно над тях удари гръм. Дълга назъбена мълния освети хижата точно в момента на изстрела. Заслепен, Дрейк не улучи и се приготви да отбива нападението.
Обаче змиите не нападнаха. Те пълзешком отстъпваха към мишата дупка, през която бяха влезли. Първата влезе, втората тъкмо щеше да я последва, когато нерешително се спря.
Сьоресен внимателно се прицели с пушката, но Дрейк отмести дулото настрани.
— Я чакай малко!
Змията се засуети, после се обърна и отново се устреми към хората.
Нов гръм и нова ярка мълния. Усойницата се обърна отново и изчезна в дупката.
— Какво им става? — попита Сьоресен. — Да не се изплашиха от гръмотевиците?
— Не! Цялата хитрост е в мълниите! — отвърна Дрейк. — Ето защо Кидак толкова бързаше. Знаел е, че ще има буря, а не се е укрепил както трябва.
— Какво искаш да кажеш?
— Мълниите бе! — нетърпеливо заобяснява Дрейк. — Електрическа буря! Заглушава радиокомандите му. А когато няма команди, животните отново стават обикновени животни и се държат както трябва. Нужно му е време, за да възстанови контрола.
— Бурята все някога ще свърши — обади се Кейбъл.
