Високо в небето кръжеше райска птица, недостижима за куршумите. Издигна се десет минути след като Рисетич застреля първата.
Монти Бърнс стоеше на границата на разчистения участък, подпрян на пушката си. Падна му се да носи първия караул. Останалите обядваха под навеса. Сьоресен и Дрейк обсъждаха все по-сложната ситуация.
— През нощта трябва да се скрием в една от хижите — каза Дрейк. — Не бива да рискуваме. Кидак може да се възползва от тъмнината и да нападне.
Сьоресен кимна. За едни ден се бе състарил с десет години.
— Сутринта ще разработим някакъв план — продължи Дрейк. — Ще… Нещо тъпо ли казах, Бил?
— Според теб имаме ли някакъв шанс?
— Ами да!
— Разсъждавай по-практично. Колкото по-дълго продължава това, толкова повече животни ще завладее Кидак и ще ги хвърли срещу нас. Пак те питам: какъв ни е шансът?
— Да го проследим и убием.
— Проклетата гадина не е по-голяма от твоя палец. Как ще заповядаш да го проследим?
— Ще измислим нещо — каза Дрейк. Сьоресен започваше да го тревожи. И без това всички бяха унили, не биваше Сьоресен да им разваля още настроението.
— Някой няма ли да застреля тая дяволска птица?! — Сьоресен гледаше небето.
Приблизително на всеки петнадесет минути райската птица пикираше, за да огледа лагера отблизо, но винаги успяваше да се издигне на безопасна височина преди часовия да се прицели.
— И на мен ми действа на нервите — призна Дрейк. — Може за това да са я пуснали. Но рано или късно ще…
Не довърши, защото чу от хижата бръмченето на предавателя и гласа на Ал Кейбъл:
— Внимание, внимание. Говори Вуану. Трябва ни помощ.
Сьоресен и Дрейк влязоха. Кейбъл седеше пред предавателя и продължаваше да нарежда:
— Говори Вунау. Ние сме в опасност. Трябва ни…
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — прекъсна го Дрейк.
Кейбъл се обърна и го измери с поглед. По тялото му се лееха потоци пот.
— Моля за помощ по радиото, това правя. Мисля, че установих връзка, но още не са ми отговорили.
Завъртя потенциометърът за настройка и от говорителя се чу скучаещ глас с английски акцент:
— Значи, пешката от d2 на d4? Защо не опиташ поне веднъж друг гамбит?
Последва съскане от атмосферните смущения и някой отговори с мощен бас:
— Ти си на ход. Млъквай и играй.
— Добре де, играя. Кон на f6.
Дрейк разпозна гласовете. Бяха радиолюбители — плантатор от Бугенвил и собственик на магазин в Рабаул. Всяка вечер излизаха в ефир — да се поругаят и да изиграят партия шах.
Кейбъл нетърпеливо почука по микрофона:
— Внимание! Говори Вуану. Спешно повикване…
Дрейк отиде до Кейбъл, взе микрофона от ръката му и внимателно го постави на масата.
— Не можем да търсим помощ.
— Какви ги дрънкаш? — развика се Кейбъл. — Длъжни сме да извикаме помощ!
Дрейк почувства, че е смъртно уморен.
— Виж сега, ако изпратим сигнал за бедствие, моментално някой ще се отправи към острова. Но този някой няма да е подготвен за това, което става тук. Кидак ще го жилне и ще го използва против нас.
— Ще му обясним какво става — възрази Кейбъл.
— Да обясним? Какво да обясним? Че някакво насекомо е поело контрола върху острова? Ще решат, че сме се побъркали от жегата и с първия съд ще ни пратят лекар.
— Дан е прав — каза Сьоресен. — И ти не би повярвал, ако не си го видял.
— А докато се усетят, вече ще бъде късно — добави Дрейк. — Айкинс е проумял това, преди Кидак да се добере до него. Затова толкова настояваше да не изпращаме съобщения и да приберем предавателя.
Кейбъл все още се съмняваше.
— И защо трябваше да вземем предавателя при нас?
— За да не може самият той да изпрати съобщение след като Кидак го хване — обясни Дрейк. — Колкото повече народ има наоколо, толкова по-лесна е задачата на Кидак. Ако предавателят е в негова власт може да си сигурен, че веднага ще повика помощ.
— Май че сте прави — съгласи се накрая Кейбъл. — Само че как, по дяволите, ще се справим сами?
— Ще трябва да се справим. Ако Кидак успее да ни хване и после напусне острова — край с майката- Земя. Край на всичко! Никакви световни войни, никакви водородни бомби с радиоактивни облаци, никакви героични екологични групи. Всичко живо ще се превърне в съставящи на това прословуто кидаково съдружие.
— Така или иначе, помощ ни трябва — Кейбъл пак се сети да настоява. — Тук сме сами, отрязани от света. Може да предупредим кораба да не се приближава до брега…
— Няма да стане — каза Дрейк. — дори и да искаме, не можем да изпратим съобщение.
— Защо?
— Предавателят не работи. Ти говореше в бездействащ микрофон.
— Но приема нормално.
Дрейк провери дали всичко е включено.
— Приемникът работи. Но сигурно нещо се е откачило, докато прехвърляхме радиостанцията от кеча. Не може да предава.
Кейбъл почука няколко пъти по мъртвия микрофон и го остави обратно на масата. Всички се скупчиха около приемника и слушаха партията между магазинера и плантатора.
— Пешка на c4.
— Пешка на e6.
— Кон на c3.
Неочаквано ходовете бяха заглушени от някакви смущения. След десет секунди се чуха ясно още три поредни хода.
— Какво мислиш, че е това? — попита Сьоресен.
— Може да е каквото искаш — вдигна рамене Дрейк. — Надига се ураган и…
Не довърши мисълта си. Стоеше до отворената врата и забеляза, че щом райската птица се устреми надолу, веднага се появиха смущения. Когато тя се издигна обратно, смущенията престанаха.
— Много любопитно… — каза той. — Видя ли, Бил? Птицата пикира и смущенията веднага се появиха.
— Видях. Мислиш, че не е случайно, така ли?
— Не знам. Трябва да проверим.
Дрейк извади бинокъла, увеличи звука на приемника и се зае да разглежда джунглата. Чакаше и се вслушваше в разговора на шахматистите, който се провеждаше на пет-шестотин километра от острова.
— Хайде, играй!
— Не даваш на човек да помисли!
— Ами мисли бързо! Нямам намерение цяла нощ да стърча пред проклетия предавател. Играй…
Раздаде се взрив от смущения. От джунглата плахо се показаха четири диви свине. Придвижваха се бавно — като разузнавачи, които търсят уязвимите места на противника. Свинете спряха — смущенията също. Часовоят Бърнс вдигна пушката и стреля. Животните се обърнаха и сред трясъка на радиосмущенията се скриха в джунглата. Райската птица пикира за нов оглед на лагера, което веднага доведе до нов взрив от радиосмущения. След това се чуваха само гласовете на шахматистите.
Дрейк свали бинокъла и се върнаха в хижата.
— Точно така. Смущенията са свързани с Кидак. Струва ми се, че се появяват, когато командва животните.
— Искаш да кажеш, че ги управлява по радиото? — попита Сьоресен.
