— Разбира се — отговори Сьоресен. Отстъпваха към края на поляната. Животните настъпваха начело с казуара. Отзад беше джунглата и неизвестността, към която ги тласкаха.
— Ще се наложи да рискуваме и да опитаме пробив.
— Проклетата птица е преградила пътя!
— Ще се опитаме да я ударим. Пази се от ноктите й. Тръгваме!
Хвърлиха се срещу птицата, размахвайки лопатите. Тя се почуди кой да избере, после се насочи към Кейбъл и посегна с десния си крак. Ударът мина по допирателната. Раздаде се звук, сякаш голям секач раздира биволска плешка. Кейбъл се хвана за гърдите и рухна на земята.
Сьоресен замахна с лопатата и с наточения й край почти идеално отряза главата на казуара. Сега пък го нападнаха мравоядът и дивата свиня. И от тях се отърва с лопатата. След това се наведе и вдигна Кейбъл на рамо. Зачуди се откъде имаше сили за всичко?
След половин километър съвсем издъхна и се наложи да спре. Наоколо не се чуваше нито звук. Явно свинята и мравоядът се бяха отказали да го преследват.
Сьоресен свали Кейбъл на земята и се опита да го свести. След известно време пострадалият вече гледаше и каза, че може да ходи, ако се подпира на другаря си. Добраха се до лагера и Сьоресен извика всички да се съберат. Докато Айкинс превързваше гърдите на Кейбъл с ластичен бинт, той преброи групата. Един липсваше.
— Къде е Дрейк?
— Лови риба на северния бряг — отговори Том Рисетич. — Да изтичам ли да го викна?
Сьоресен помисли малко и каза:
— Не. Трябва първо да ви обясня с какво се сблъскахме. После ще ви раздадем оръжие. Чак след това ще се опитаме да намерим Дрейк.
Той им разказа подробно случката на четвърти участък.
Рибата беше една от основните храни в менюто на експедицията, а пък риболовът беше любимото занимание на Дрейк. Отначало ходеше с маска и харпун, обаче гладните и нахални акули се оказаха твърде много. Затова се отказа от подводния риболов и наблегна на въдиците.
Дрейк легна под сянката на палмите и задрема, скръстил големите си ръце на гърдите. Кучето му Оро сновеше по брега с надеждата да намери някой рак-отшелник. Беше добродушно същество от неизяснена порода — отчасти териер, отчасти хрътка, отчасти бог знае какво. Но сега яростно залая.
— Казах ти да не ходиш при раците! — извика Дрейк. — Както си играеш с тях, така ще те захапят с щипките.
Оро продължаваше да лае. Дрейк се претърколи по корем и видя, че кучето се е наежило над голямо насекомо, подобно на скорпион.
— Оро, зарежи тая гадост…
Той не успя и да мигне, а насекомото вече беше скочило на врата на Оро и нанесе удар с опашката си. Кучето излая. Дрейк за секунда скочи на крака. Опита се да удари нападателя, но той отскочи от кучето и се скри в гъстата трева.
— Тихо, старче, тихо — каза Дрейк. — Я виж каква малка рана. Но може да има отрова. Ще трябва да я разрежем.
Здраво стисна кучето в обятията си и извади ножа. Оро дишаше на пресекулки. Вече беше извършвал подобна операция в Централна Америка, когато една змия реши да изразходва отровата си върху кучето. Освен това в Адирондак му се наложи да вади от устата му игли от бодливо свинче с пинсети. Оро винаги разбираше, че му помагат, затова стоеше кротко.
Но този път го захапа за ръката.
— Оро!
Със свободната си ръка Дрейк натисна челюстите на кучето в основата им и му парализира мускулите. То разтвори уста. Дрейк извади ръката си и отхвърли Оро назад. Четириногото се надигна и тръгна срещу стопанина си.
— На място! — извика Дрейк. Кучето го обхождаше така, че да му отреже пътя към океана.
Дрейк се обърна и видя, че насекомото е излязъло от тревата и пълзи към него. В това време Оро настъпваше, като се стараеше да приближи господаря си към „скорпиона“.
Дрейк не разбираше какво става, но счете за благоразумно да не изчаква. Хвана ножа за острието и го хвърли към насекомото, но не улучи. „Скорпионът“ се оказа в опасна близост и можеше да скочи всеки момент.
Дрейк хукна към океана. Оро се опита да му попречи, но той го ритна и продължи да тича. Хвърли се във водата и заплува. Надяваше се да стигне до лагера преди да са го надушили акулите.
III.
В лагера спешно раздаваха оръжие. Почистиха пушките и револверите, окачиха на гърдите си бинокли. Препасаха и хладно оръжие — ножове, брадви и мачете. Разделиха патроните и разопаковаха двата комплекта уоки-токи. Тъкмо се канеха да тръгнат да търсят Дрейк, когато той се излезе от водата, размахвайки ръце.г
Беше уморен, но невредим. След като съпоставиха всички известни факти, златотърсачите стигнаха до някои неприятни изводи.
Кейбъл първи направи заключение:
— Излиза, че всичко това го прави някаква си буболечка.
— Така изглежда — отвърна Сьоресен. — Трябва да допуснем, че насекомото е способно да управлява чуждото съзнание. Дали с хипноза или с телепатия, това няма голямо значение.
— Първо трябва да ужили — добави Дрейк. — С Оро се случи точно така.
— Не може да ми го побере главата — обади се Росетич. — Зад всичко стои един скорпион?
— Това не е скорпион — възрази Дрейк. — Видях го отблизо. Опашката е като на скорпион, но главата му е четири пъти по-голяма, а и тялото е различно. Като се замисля, на нищо не ми прилича. Не съм виждал досега подобна твар.
— Как мислиш, това насекомо от този остров ли е? — попита Монти Бърнс, златотърсач от Индианаполис.
— Едва ли — отговори Дрейк. — Ако е местно животно, защо три месеца не закача нито нас, нито животните?
— Вярно — съгласи се Сьоресен. — Всички беди започнаха след идването на шхуната. Явно тя го е донесла от някъде… Един момент!
— Какво? — попита Дрейк.
— Помниш ли скорпиона, който капитанът искаше да убие? Оня, дето изпълзя от сандъка с металотърсача? Не ти ли се струва, че е същата твар?
Дрейк вдигна рамене:
— Възможно е. Но според мен е по-важно как да го убием, а не откъде е дошъл.
— Управлява животните… — замислено промълви Бърнс. — Интересно дали ще може да управлява и хора?
Всички се умълчаха. Седяха под навеса. Докато разговаряха не забравяха да се вглеждат към джунглата, да не ги посети някое животно или самият „скорпион“.
Сьоресен се обади:
— Да потърсим помощ по радиото, а?
— Ако се обадим — възрази Дрейк, — някой ще надуши за съкровищата на „Света Тереза“. Ще ни разкарат оттук преди да успеем да кихнем.
— Да, но в най-лошия случай сме си върнали вложеното — каза Сьоресен. — Дори има малка печалба.
