Дрейк седеше под сянката на навеса. Мислеше как ще отбраняват лагера. Разглеждаше джунглата като вражеска територия. Бяха разчистили около сто метра между лагера и джунглата. Надяваха се да удържат тази ничия земя още известно време.
После ще дойде ред на последната отбранителна линия — хижите и навеса. Зад тях са само брега и океана.
Дрейк погледна към лагуната и се сети, че им остава още един път за отстъпление. Ако тази твар и нейните животни ги притиснат, могат да отплуват с кеча. При добър късмет биха могли да се спасят.
Приближи се Сьоресен си седна.
— Какво си се замислил?
Дрейк кисело се усмихна:
— Разработвам генерален стратегически план.
— И какво измисли?
— Мисля, че можем да удържим позициите. Имаме много боеприпаси. Ако се наложи, може да залеем разчистения участък с бензин. Разбира се, няма да разрешим на едно насекомо да ни изгони от острова. Но търсенето ще стане безумно сложно.
Сьоресен кимна.
— Бих искал да знам какво й трябва на тая гадина.
— Може би Айкинс ще ни каже.
Наложи се да чакат още половин час, преди уоки-токито да се обади. Гласът на Айкинс звучеше много рязко.
— Сьоресен? Дрейк?
— Чуваме те — отзова се Дрейк. — Какво направи тая проклета твар с тебе?
— Нищо. в момента разговаряте с тази „твар“. Наричам се Кидак.
— Господи! — Дрейк се обърна към Сьоресен. — Явно „скорпионът“ и него е хипнотизирал!
— Не. Вие не разговаряте с хипнотизирания Айкинс. Това не е и друго същество, което използва Айкинс като предавател. Също така това не е и предишния Айкинс — той не съществува вече. Вие разговаряте с много същества, чиято същност е едно цяло.
— Нищо не разбирам — каза Дрейк.
— Всичко е много просто — отговори гласът на Айкинс. — Аз съм Кидак, една съвкупност. Но моето цяло е съставено от отделни съставящи, такива като Айкинс, няколко плъха, куче на име Оро, дива свиня, мравояд, казуар, раци…
— Чакай малко — прекъсна го Сьоресен. — Нека да се уточним. Значи в момента не разговаряме с Айкинс, а с този — или това — Кидак?
— Правилно.
— Вие — това е Айкинс и всички останали? Говорите с гласа на Айкинс?
— Правилно. Но това не означава, че индивидуалностите престават да съществуват. Кидак е такова състояние, при което отделните съставящи съхраняват свойствените черти на характера, личните потребности и желания. Те отдават своите сили, знания и неповторимия си светоглед на Кидак. Аз съм координиращ център, но знанията, постиженията, специфичните навици — всичко това се обезпечава от индивидуалните съставящи. Всички заедно образуваме Великото Съдружие.
— Съдружие ли? — възмути се Дрейк. — Вие го постигате с принуда!
— В началния етап не може без това. Как иначе ще разберат другите за Великото Съдружие?
— Ако изключите контрола, Съдружието ще се запази ли? — попита Дрейк.
— Въпросът е лишен от смисъл. Сега ние образуваме единна и неделима съвкупност. Нима ръката ви ще се върне, ако някой я отреже.
— Не е едно и също.
— Същото е. Ние сме единен организъм. Намираме се в процес на растеж. От все сърце ви каним във Великото Съдружие!
— Вървете по дяволите! — отряза Дрейк.
— Вие просто сте длъжни да се влеете — настояваше Кидак. — В това се състои висшата цел на Кидак — да свърже всички живи същества на планетата, които имат органи на чувствата, в единен съвкупен организъм. Повярвайте, прекалено много надценявате загубата на индивидуалност. Помислете какво получавате! Ще усетите светът през погледа и специфичния опит на всички останали същества! В рамките на Кидак ще можете напълно да реализирате своите потенциални…
— Не!
— Жалко — произнесе Кидак. — Висшата цел на Кидак трябва да бъде постигната. И така, доброволно ли ще се слеете с нас?
— За нищо на света! — отговори Дрейк.
— В такъв случай ние ще се слеем с вас — каза Кидак.
Чу се щракане и връзката прекъсна.
От джунглата излязоха няколко плъха и се спряха там, където куршумите не можеха да ги стигнат. Появи се райска птица. Летеше над разчистения участък като разузнавателен самолет. Докато хората я гледаха, плъховете се втурнаха към лагера.
— Стреляйте! — изкомандва Дрейк. — Но пестете боеприпасите.
Откриха огън. Но да улучиш бързоногите плъхове на фона на сиво-кафявата почва не беше лесна работа. Към плъховете се присъединиха една дузина раци-отшелници. Те проявяваха завидна хитрост — движеха се напред само когато никой не ги гледа, а в следващия миг замираха, сливайки се със защитния фон.
От джунглата излезе Айкинс.
— Гаден предател! — изруга Кейбъл и го взе на мушка.
Сьоресен го удари по ръката.
— Да не си посмял!
— Но той помага на тая твар!
— Това не зависи от него. Освен това не е въоръжен. Остави го на мира.
Айкинс погледа около минута, след това се обърна и се върна сред дърветата.
Атакуващите плъхове и раци преодоляха половината от разчистения участък. Но на такова разстояние стана по-лесно да се целят в тях и животните не успяха да се приближат на повече от двадесет метра. Когато Рисетич свали райската птица, настъплението съвсем спря.
— Знаеш ли — обади се Дрейк. — Струва ми се, че ще се измъкнем.
— Възможно е — отговори Сьоресен. — Така и не разбрах какво цели Кидак. Той знае, че не може да ни превземе лесно. Може…
— Гледайте! — извика някой. — Корабът ни!
Всички се обърнаха. Сега разбраха защо Кидак организира атаката.
Докато се занимаваха с плъховете и раците, кучето на Дрейк беше доплувало до кеча и прегризало котвеното въже. Предоставен сам на себе си, кечът се носеше с вятъра право към скалите. Последва лек удар, после втори — по-здрав. След минута вече кораба беше заседнал сред коралите, наклонен на една страна.
Уоки-токито запука и Сьоресен го вдигна от земята. Кидак съобщи:
— Кечът не е получил сериозни повреди, само не може да се движи.
— По дяволите! — побесня Дрейк. — Ами ако между другото сте пробили дупка? Как ще напуснете острова, Кидак? Или възнамерявате да останете тук?
— Когато му дойде времето, непременно ще отплувам — каза Кидак. — Но искам да направя така, че да тръгнем всички заедно.
V.
Вятърът стихна. На юго-изток се трупаха оловносиви буреносни облаци. Под техният натиск неподвижния въздух щеше да сплеска острова — толкова високо бе атмосферното налягане. Слънцето изгуби яркия си блясък, стана тъмночервено и безучастно се оглеждаше в плоските води на океана.
