— Сигурно — съгласи се Дрейк. Взе единия пеленгатор и връчи втория на Сьоресен. — Хайде, Бил, ще го проследим тоя мръсник още сега.
— А аз какво да правя? — попита Рисетич.
— Ако до един час не се върнем, може да отидеш да се изкъпеш — отговори Дрейк.
Дъждът се лееше, гонен от яростните пориви на югозападния вятър. Гръмотевиците следваха една след друга. На Сьоресен и Дрейк им се струваше, че мълниите удрят право в тях. Стигнаха до джунглата и се спряха.
— Тук ще се разделим — каза Дрейк. — Така шансовете да открием Кидак се увеличават.
— Вярно. Пази се, Дан!
Сьоресен навлезе в джунглата. Дрейк отиде петдесет метра по-надолу и също влезе под дърветата.
Вървеше напряко. Пистолетът висеше на колана, в едната ръка държеше пеленгатора, в другата — фенера. Струваше му се, че джунглата живее свой собствен зъл живот, сякаш я управляваше Кидак. лианите коварно обвиваха краката му, а храстите се стремяха да го затворят в здрава прегръдка. Всяко клонче искаше да го перне през лицето, като че ли това му доставя особено удоволствие.
Пеленгаторът реагираше на всяка мълния, затова Дрейк трудно държеше правилния курс. Напомни си, че и без това ще бъде трудно да открият Кидак. В паузите между гръмотевиците Дрейк сверяваше курса. колкото по-дълбоко в джунглата навлизаше, толкова по-ясен ставаше сигнала от Кидак.
След известно време забеляза, че мълниите стават по-редки. Бурята отминаваше на север. Колко още ще го защитават? Десет минути? Или петнадесет?
Дочу скимтене и насочи фенера натам. Приближаваше се Оро, неговото куче. Неговото ли? Може би на Кидак?
— Хайде, старче — извика го Дрейк. Мина му мисълта да хвърли пеленгатора и да извади пистолета, но не знаеше дали още може да стреля след такъв проливен дъжд.
Оро дойде и му близна ръката. Неговото куче. Поне докато не свърши бурята.
Тръгнаха. Мълниите светеха някъде на север. Сигналът от пеленгатора пиукаше с всичка сила. Тук някъде…
Видя светлината на друг фенер. Срещу него идваше запъхтения Сьоресен. Беше порядъчно издраскан и изцапан от придвижването из храстите, но не бе загубил нито пушката, нито пеленгатора и фенера.
Оро яростно залая и започна да рови с лапи пред туфа трева. Дълга мълния освети острова, и те видяха Кидак.
В тези последни секунди до съзнанието на Дрейк дойде мисълта, че дъждът е спрял. Хвърли пеленгатора настрана. Насочи фенера и се опита да се прицели в Кидак, който се размърда и скочи…
На шията на Сьоресен, точно на дясната му ключица!
Сьоресен вдигна ръце и веднага ги отпусна. После се обърна към Дрейк и без да трепне вдигна пушката. Видът му беше такъв, сякаш единствена цел в неговия живот е да убие Дрейк.
Дрейк стреля почти от упор. Куршумът закачи Сьоресен и той падна, изпускайки пушката.
Дрейк се наведе над него с готов пистолет. Разбра, че не е пропуснал целта. Куршумът бе минал над дясната ключица. Раната не беше опасна. Но Кидак е бил точно на пътя на куршума и от него бяха останали само няколко черни капки върху ризата на Сьоресен.
Дрейк набързо забинтова раната и вдигна Сьоресен на гръб. Чудеше се дали би могъл да стреля, ако Кидак бе скочил на сърцето на Сьоресен, или на гърлото, или на челото…
По-добре да не мисля за това, реши Дрейк.
Той тръгна обратно към лагера. Следваше го Оро, неговото куче.
Информация за текста
© 1960 Робърт Шекли
© 1993 Иван Мадански, превод от английски
Robert Sheckley
Meeting of the Minds, 1960
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1433]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:38
1
кеч — малък двумачтов съд с платна с водоизместимост 100–200 тона.
2
казуар — вид камилска птица.
