счетоводството“ и отговорих на всички въпроси в…
— Синко — прекъсна го Ди внимателно, — какво става с другите ти домашни? — Мортън го изгледа смутено и размърда крака. — Знаеш ли, в наши дни малко момчета имат възможност да станат магьосници.
— Да, татко, знам. — Мортън извърна рязко лице и добави с висок, неспокоен глас: — Но аз искам да стана счетоводител. Наистина искам, татко!
Господин Ди поклати глава.
— Мортън, в семейството ни винаги е имало магьосници. В продължение на хиляда и осемстотин години семейство Ди се е ползвало със сериозна репутация в свръхестествените кръгове.
Мортън продължаваше да гледа през прозореца и да мести крака.
— Нали не искаш да ме разочароваш, синко? — Ди се усмихна тъжно. — Всеки може да стане счетоводител, но само малцина избрани могат да специализират Черните изкуства.
Мортън го погледна, после взе един молив и започна бавно да го върти между пръстите си.
— Какво ще кажеш, момчето ми? Няма ли да заработиш малко по-усърдно при госпожица Грийб?
Мортън поклати глава.
— Искам да стана счетоводител.
Господин Ди потисна внезапно обзелия го гняв с усилие. Какво ставаше с Амулета на убеждаването? Нима магията се бе изтощила? Може би трябваше да го презареди? Така или иначе, реши да продължи.
— Мортън — каза той прегракнало, — знаеш, че съм достигнал само Трета степен. Родителите ми бяха много бедни и нямаха възможност да ме изпратят в Университета.
— Знам — прошепна момчето.
— Искам да имам всички неща, за които съм мечтал, но не съм можел да си позволя. Мортън, ти можеш да достигнеш Първа степен. — Господин Ди поклати тъжно глава. — Ще бъде трудно, но аз и майка ти сме спестили нещичко, а останалото все някак ще съберем.
Мортън прехапа устна и започна да върти молива по-бързо.
— Какво ще кажеш, сине? Ако достигнеш Първа степен, няма да се налага да работиш в магазин. Можеш да станеш пряк посредник на Черния. Пряк посредник! Какво ще кажеш, синко?
За миг на Ди му се стори, че момчето се развълнува. Устните му бяха леко раздалечени, в очите му се появи подозрителен блясък. След миг обаче погледна към тетрадката, към малкото сметало и калкулатора.
— Ще стана счетоводител — каза Мортън.
— Ще видим тази работа! — извика господин Ди, загубил всякакво търпение. —
И господин Ди излезе ядосан от стаята.
Мортън веднага се върна към счетоводната си тетрадка.
Господин и госпожа Ди седнаха на канапето мълчаливи. Госпожа Ди трескаво плетеше нещо, но умът й беше другаде. Господин Ди наблюдаваше мрачно топлото петно върху килима във всекидневната.
Най-накрая Ди каза:
— Разглезих го. Боарбас е единственият изход.
— О, не — възрази госпожа Ди. — Той е толкова малък!
— Нима искаш синът ни да стане счетоводител? — учуди се господин Ди. — Да не предпочиташ по цял ден да драска цифри, вместо да върши важната работа на Черния?
— Разбира се, че не искам — отвърна госпожа Ди. — Но Боарбас…
— Знам. Вече се чувствам като убиец.
Замислиха се за миг, след това госпожа Ди каза:
— Може би дядо му ще успее да се справи. Винаги го е обичал.
— Може би — отвърна господин Ди замислено. — Но не знам дали трябва да го безпокоим. В края на краищата старецът е мъртъв от три години.
— Знам — кимна госпожа Ди и разплете една лошо направена бримка. — Ако и той не помогне обаче, единственият изход остава Боарбас.
Господин Ди се съгласи. Колкото и тежко да бе всичко това за дядото, вариантът с Боарбас бе безкрайно по-лош. Ди веднага се зае с подготовката за призоваването на мъртвия си баща.
Събра на едно място смления рог от еднорог, конопа и щипката драконов зъб и ги остави върху килима.
— Къде ми е жезълът? — попита той жена си.
— Мушнах го в сака с щеките ти за голф.
Господин Ди донесе жезъла и махна с него над съставките. Промърмори три думи от заклинанието за Освобождаване и прошепна името на баща си.
От килима веднага се издигна кълбо дим.
— Здравей, дядо Ди — каза госпожа Ди.
— Татко, съжалявам, че те безпокоя — започна господин Ди, — но синът ми… твоят внук… отказва да стане магьосник. Иска да стане… счетоводител.
Кълбото дим потрепери и изписа буква от Стария език.
— Да — кимна господин Ди. — Опитахме с убеждение. Момчето упорства.
Димът отново потрепери и изписа друга буква.
— Предполагам, че това е по-добре — каза господин Ди. — Ако го изплашиш веднъж както трябва, ще забрави всякакви глупости. Жестоко е, но пък е по-добре от Боарбас.
Кълбото дим кимна и се устреми към детската стая. Господин и госпожа Ди останаха да чакат на канапето.
Вратата на детската стая изведнъж се отвори, сякаш от силен порив на вятъра. Мортън вдигна очи, намръщи се и отново забоде поглед в книгата.
Димът се превърна в крилат лъв с опашка на акула. Изрева зловещо, изръмжа и се приготви за скок.
Мортън го погледна, повдигна вежди и продължи да отбелязва нещо в колоната от цифри. Лъвът се превърна в триглав гущер, който ужасяващо миришеше на кръв. Издиша огън и тръгна към момчето.
Мортън събра цифрите от колоната, провери резултата със сметалото и погледна гущера. Животното изпищя и моментално се превърна в озъбен прилеп, който запляска с криле около главата му. Мортън се засмя и продължи да чете.
Господин Ди не издържа повече.
— Дявол да го вземе! Не те ли е страх? — възкликна той.
— Защо да ме е страх? Това е дядо.
Когато чу това, прилепът се превърна в дим, кимна тъжно на господин и госпожа Ди и изчезна.
— Довиждане, дядо — извика след него Мортън, стана и затвори вратата.
— Това е то — отбеляза господин Ди. — Момчето е прекалено самонадеяно. Трябва да извикаме Боарбас.
— Не! — възпротиви се жена му.
— Какво да правим тогава?
— Не знам вече какво — отвърна госпожа Ди, почти през сълзи. — Нали имаш представа какво прави Боарбас с децата? След това те вече не са същите.
Лицето на господин Ди беше твърдо като гранит.
— Знам, но вече няма какво да се прави.
— Толкова е малък! — проплака госпожа Ди. — Това… това ще го травмира!
— Дори и да е така, ще се възползваме от постиженията на съвременната психиатрия и ще го излекуваме — успокои я господин Ди. — Ще наемем най-добрия психоаналитик, който може да се купи с пари. Но момчето трябва да стане магьосник.
— Тогава го направи — разплака се госпожа Ди окончателно. — Само не искай от мен да ти помагам.
