Робърт Шекли
Счетоводителят
Господин Ди седеше на голямото кресло. Беше разхлабил колана си, а вечерните вестници се търкаляха на коленете му. Той пушеше лулата си кротко и мълчаливо си мислеше колко прекрасен е светът. Днес беше продал два амулета и малко любовен елексир. Жена му се суетеше в кухнята и готвеше нещо вкусно, лулата му димеше приятно и се дърпаше леко. Господин Ди въздъхна доволно, прозина се и се протегна.
Мортън, деветгодишният му син, прекоси всекидневната, натоварен с книги.
— Как мина днес в училище? — попита господин Ди.
— Добре — отговори момчето. Забави малко крачка, но продължи към стаята си.
— Какво е това? — попита господин Ди и посочи книгите.
— Книги по счетоводство — отговори Мортън, без да погледне баща си, и забърза нататък.
Господин Ди поклати глава. Отнякъде на сина му му беше хрумнало, че иска да стане счетоводител. Счетоводител! Наистина, Мортън смяташе бързо, но така или иначе щеше да се наложи да забрави тази глупост. Очакваха го по-големи неща.
На вратата се позвъни.
Господин Ди притегна колана си, напъха ризата в панталона и отвори. Беше госпожица Грийб, учителката на сина му в четвърти клас.
— Заповядайте, влезте, госпожице Грийб. Мога ли да ви предложа нещо?
— Нямам време — отвърна госпожица Грийб. Стоеше на прага с ръце на кръста. Със сивата си, невчесана коса, слабото лице с дълъг нос и влажните си очи, имаше вид на вещица. И точно така би трябвало да изглежда, защото госпожица Грийб
— Дойдох да поговорим за сина ви — обясни тя.
В този момент от кухнята излезе госпожа Ди, бършейки ръце в престилката си.
— Надявам се, че не е бил непослушен — каза тя разтревожено.
Госпожица Грийб изсумтя мрачно.
— Днес им дадох годишните тестове. Синът ви се провали напълно.
— О, Боже! — възкликна госпожа Ди. — Пролет е. Може би…
— Пролетта няма нищо общо — поклати глава госпожица Грийб. — Миналата седмица им дадох Великите Магии на Кордус, първи дял. Знаете колко са лесни. Не беше научил нито една.
— Хъм — отвърна господин Ди лаконично.
— По биология… Няма никакво понятие кои са основните вълшебни билки. Никакво!
— Това е невъобразимо! — възкликна господин Ди.
Госпожица Грийб се усмихна кисело.
— Освен всичко друго, оказа се, че напълно е забравил Тайната азбука, която научи в трети клас. Забравил е Защитната формула, забравил е имената на деветдесет и деветте низши таласъми от Третия кръг, забравил е и малкото, което беше научил по География на Ада. И, което е най-лошото, няма никакво желание да учи.
Господин и госпожа Ди се спогледаха мълчаливо. Положението наистина беше много сериозно. Биха могли да се примирят с известна доза момчешка разсеяност, дори да я насърчават, защото тя показва наличието на здрав дух. Все пак едно дете
— Ще ви кажа откровено — продължи госпожа Грийб. — Навремето бих го изключила моментално, без дори да се замисля. Лошото е, че вече сме много малко.
Господин Ди кимна тъжно. През вековете вещерството непрекъснато западаше. Хората от старите фамилии измираха или ги грабваха демонични сили, или ставаха учени. Лекомислената общественост от друга страна не проявяваше никакъв интерес към магиите и заклинанията на древността.
Сега само малцина притежаваха Старото знание. Те го съхраняваха и преподаваха в частни училища като това на госпожа Грийб, за деца на магьосници. По наследство, като израз на свещено доверие.
— Заради тази безсмислица със счетоводството е — каза госпожица Грийб. — Не знам откъде му хрумна. — Тя погледна Ди укоризнено. — И също така не знам защо тази приумица не е била изкоренена още в самото начало.
Господин Ди почувства как бузите му се зачервяват.
— Знам едно — продължи учителката. — Докато Мортън се занимава с онова, никога няма да насочи вниманието си към магиите.
Господин Ди извърна поглед от зачервените очи на вещицата. Чувстваше се виновен. Беше сгрешил с калкулатора играчка. Не биваше да носи такова нещо у дома. Когато бе видял за първи път, че Мортън си играе на двойно счетоводство, трябваше веднага да изгори счетоводната му книга.
Но откъде би могъл да знае, че всичко това ще се превърне в мания? Госпожа Ди приглади престилката си и каза:
— Госпожице Грийб, знаете че ви имаме пълно доверие. Как ще ни предложите да постъпим?
— Направих всичко, което беше по силите ми — отвърна госпожица Грийб. — Единственото, което остава, е да повикам Боарбас, демонът на децата. Разбира се, това зависи изцяло от вас.
— О, не мисля, че положението е станало чак толкова сериозно — намеси се господин Ди веднага. — Призоваването на Боарбас е сериозна мярка.
— Както казах, всичко е във ваши ръце — кимна госпожица Грийб. — Можете да призовете Боарбас или не, както сметнете за необходимо. Ако се съди по сегашното положение на нещата, синът ви никога няма да стане магьосник.
Тя се обърна и понечи да си тръгне.
— Няма ли да изпиете с нас чаша чай? — попита госпожа Ди веднага.
— Не. Трябва да присъствам на сборището на вещици в Цинцинати — отговори госпожица Грийб и изчезна сред кълбо оранжев дим.
Господин Ди прогони дима с ръце и затвори вратата.
— Ф-ю-ю! — възкликна той. — Използва парфюмиран дим!
— Старомодна е — кимна госпожа Ди.
Останаха до вратата мълчаливи. Господин Ди едва сега започна да се чувства ужасѐн. Беше му трудно да повярва, че синът му, негова кръв и плът, не иска да спази семейната традиция. Просто не можеше да е истина!
— След вечеря — каза господин Ди — ще поговоря с него по мъжки. Сигурен съм, че няма да се наложи намесата на демона.
— Добре — съгласи се госпожа Ди. — Убедена съм, че ще го накараш да разбере.
Тя се усмихна и Ди долови някогашното вещерско пламъче в очите й.
— Печеното ми! — извика госпожа Ди наведнъж. Вещерското пламъче угасна и тя се завтече към кухнята.
Вечеряха спокойно. Мортън знаеше за посещението на госпожица Грийб и през цялото време виновно мълча, като хвърляше крадешком погледи към баща си. Господин Ди наряза печеното и го сервира дълбоко намръщен. Госпожа Ди дори не се опита да поведе някакъв незначителен разговор.
След като си изяде набързо десерта, момчето се скри в стаята си.
— Сега ще видим — каза господин Ди на жена си, допи последната глътка кафе, избърса устни и стана. — Ще се опитам да го вразумя. Къде е амулетът ми за убеждаване?
Госпожа Ди се замисли за миг.
— Ето го — отговори тя и го измъкна измежду страниците на едно романче с шарени корици. — Бях си отбелязала с него страницата.
Господин Ди пусна амулета в джоба си, пое дълбоко дъх и влезе в стаята на сина си.
Мортън седеше зад бюрото. Пред него имаше тетрадка, изписана с цифри и дребни, прецизни бележки. Върху бюрото беше поставил шест внимателно подострени молива, гума за триене, сметало и калкулатора играчка. Книгите бяха на самия ръб на плота и всеки момент можеха да паднат.
Господин Ди избута настрана купчината дрехи от леглото, за да си направи място и седна.
— Как са нещата, синко? — попита той с възможно най-мекия си тон.
— Добре, татко — отговори Мортън ентусиазирано. — Стигнах до четвърта глава на „Основи на
