— Не ми ли вярваш? — попита той.

— Просто искам да водя нормален живот.

— Ако изобщо си жив — напомни ми той. — Онзи камион снощи…

— Това беше случайност. На всеки му се случва веднъж в живота.

— И само веднъж се умира — заяви тържествено дергът. — После и метрото…

— Това не се смята. Аз нямах намерение да го ползвам днес.

— Но си имаше причина да не го ползваш. Това е важното. Точно както няма причина да не си вземеш душ след малко.

— Че защо не?

— Някоя си госпожица Флин — каза дергът, — която живее по-нататък по коридора, тъкмо приключи да се къпе и остави парче размекнат сапун върху розовите плочки на банята. Ти щеше да се подхлъзнеш на него и да си изкълчиш китката.

— Е, не е чак толкова фатално, нали?

— Не. Едва ли е толкова фатално, както, да речем, саксията, бутната от последния етаж от някакъв възрастен господин.

— Кога ще се случи това? — попитах аз.

— Мислех, че не те интересува.

— Много ме интересува. Кога? Къде?

— А ще ми позволиш ли да те защитавам? — попита той.

— Само ми кажи едно. Какво печелиш ти от тази работа?

— Удовлетворение — каза той. — За един велидюзки дерг най-голямото възможно удоволствие е да помогне на друго същество да избегне опасността.

— А нищо друго ли не искаш в замяна? Нещо обикновено, като например душата ми или да владееш Земята?

— Нищо! Ако приема заплащане срещу защитата, ще наруша емоционалното си равновесие. Всичко, което аз искам от живота, всичко, което всеки дерг иска, е да защитава някого от опасностите, които той не може да види, но които ние виждаме прекрасно. — Дергът замълча, а после добави: — Ние даже не очакваме и благодарност.

Е, това ме убеди. Пък и как можех да предвидя последствията? Откъде можех да знам, че неговата помощ ще ме докара до положение, в което да не мога да лепчихам?

— Кажи сега за онази саксия.

— Тя ще падне на ъгъла на Десета улица и булевард „Макадамс“ в осем и трийсет сутринта.

— На Десета и „Макадамс“ ли? Че къде е това?

— В Джърси сити — отвърна бързо той.

— Че аз през живота си не съм бил в Джърси сити! Защо да ме предупреждаваш за това?

— Аз не знам къде искаш или не искаш да ходиш — отвърна дергът. — Аз само предвиждам опасностите, които те дебнат и които биха могли да ти се случат.

— И сега какво трябва да правя?

— Каквото искаш — каза мй той. — Просто си води нормален живот.

Нормален живот! Ха!

Всичко започна обаче доста добре. Аз си ходех на лекции в университета „Колумбия“, пишех си домашните, ходех на кино и на срещи, играех табла, тенис и шах. Както преди. И изобщо не усещах, че съм под закрилата на велидюзкия дерг.

Веднъж или два пъти на ден дергът ми се явяваше. Казваше нещо като „нестабилна решетка на канала на булевард «Уест енд» между 66-та и 67-ма улица, внимавай да не стъпиш отгоре й“.

И, естествено, аз не стъпвах. Но някой друг го правеше. Често виждах такива репортажи по вестниците.

Щом свикнах с него, това ми даде известно чувство за сигурност. Един извънземен пърхаше по двайсет и четири часа на денонощие около мен и искаше от живота само да ме защитава от неприятности. Един свръхестествен телохранител! Тази мисъл ми вдъхваше невероятна увереност.

През този период социалният ми живот не можеше да бъде по-успешен.

Но скоро дергът стана твърде ревностен пазител. Започна да открива все нови и нови опасности, повечето от които нямаха никаква връзка с реалния ми живот в Ню Йорк. Неща, които би трябвало да избегна в Мексико, Торонто, Омаха, Папеете. Накрая го попитах дали няма намерение да ми съобщава за всяка потенциална опасност по света.

— Това са малкото, само най-малкото, които биха могли да те засегнат — каза ми той.

— В Мексико ли? И в Папеете? Защо не се ограничиш само до местната картина? Да речем, Ню Йорк и околностите.

— Местно не означава нищо за мен — отвърна упорито дергът. — Моите предвиждания са във времето, а не в пространството. Аз трябва да те защитавам от всичко!

Всъщност това беше доста трогателно и аз нямаше как да му откажа. Просто не биваше да обръщам внимание на съобщенията му за разни опасности в Хобокън, Тайланд, Канзас сити, Ангкор Уат (там щеше да се срути една статуя), Париж и Сарасота. Така щях да се занимавам само с местните работи. Освен това можех да не обръщам внимание на повечето предупреждения за очакващи ме опасности в Бронкс, остров Стейтън и Бруклин и да се съсредоточа на Манхатън.

Обаче си заслужаваше да го изслушвам. Дергът ме отърва от доста гадни нещица. Като например един опит за кражба на катедралния площад, друго нападение откъм гърба от някакъв юноша, от един пожар…

Той обаче продължи да ме залива с информация. Беше започнал с едно или две съобщения на ден. След месец ме предупреждаваше по пет-шест пъти дневно. А накрая предупрежденията му в местен, национален и международен мащаб ме заляха като пълноводна река.

Бях изложен на твърде много опасности, при това извън каквато и да било разумна вероятност те да ми се случат.

Ето един типичен ден.

— Развалена храна в кафенето на Бейкър. Не яж там довечера.

— Автобус номер 312 в Амстердам е с развалени спирачки. Не се качвай на него.

— В магазина за химическо чистене на Мелън има изтичане на газ. Ще стане експлозия. По-добре си дай дрехите на друго място.

— Засада на бандити между шосето Ривърсайд и западната част на Централния парк. Вземи такси.

Скоро започнах да прекарвам по-голямата част от времето си, като не правех разни неща и избягвах различни места. Опасността като че ли се криеше под всеки уличен фенер и ме очакваше.

Подозирах дерга, че разширява нарочно съобщенията си. Това за мен беше единственото възможно обяснение. В края на краищата бях живял достатъчно дълго, преди да го срещна, без всякаква свръхестествена помощ и си бях прекарвал доста добре. Защо сега рисковете се бяха увеличили?

Зададох му този въпрос една вечер.

— Всичките ми съобщения са напълно достоверни — отвърна той, явно малко засегнат. — Ако не ми вярваш, опитай се утре да светнеш лампите в залата за лекции по психология.

— Защо?

— Ще стане късо съединение.

— Не се съмнявам в предупрежденията ти — уверих го аз. — Само знам, че преди да се появиш, животът ми не бе подложен на толкова много опасности.

— Естествено, че не. Сигурно знаеш, че щом като приемаш защита, трябва да приемеш и неудобствата, които тя ти носи.

— Какви неудобства?

Дергът се поколеба, преди да отговори.

— Защитата предизвиква необходимост от още по-голяма защита. Това е една универсална константа.

Вы читаете Закрила
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×