Закрила

Няколко седмици нещата вървяха спокойно. Удържах фигите настрана с простичкото условие да държа вратите на шкафовете си затворени. Лийпите ме заплашваха повече, но, изглежда, че окото от крастава жаба ги спираше. А пък мелгерайзерът беше опасен само при пълнолуние.

— Ти си в опасност — каза ми дергът вчера.

— Пак ли? — попитах го аз с прозявка.

— Трангът ни преследва.

— Нас ли?

— Да, мен, както и теб, защото даже и един дерг може да бъде подложен на риск и опасност.

— А този транг много ли е опасен?

— Много.

— Добре, какво трябва да правя? Да увеся змийска кожа на вратата? Да нарисувам пентагон?

— Нищо подобно — отвърна дергът. — С транга може да се справиш с отрицание. Трябва да избягваш определени действия.

До този момент вече имах толкова много ограничения, та нямаше значение, че ще се натоваря с още няколко.

— И какво не бива да правя?

— Не трябва да лепчихаш — каза дергът.

— Да лепчихам ли? — намръщих се аз. — Какво е това?

— Не може да не знаеш. Това е обикновено, всекидневно човешко действие.

— Може и да го знам, но под друго име. Обясни ми.

— Добре. Да лепчихаш значи… — Той изведнъж млъкна.

— Какво?

— Той е тук! Трангът!

Аз опрях гръб в стената. Помислих, че забелязвам леко поклащане на прашинките, но това може и да се дължеше на изпънатите ми нерви.

— Дерг! — извиках аз. — Къде си? Какво трябва да правя?

Чух лек писък и звук от тракане на челюсти, който не може да бъде сбъркан с нищо друго.

Дергът изпищя:

— Той ме хвана!

— Какво да правя? — извиках отново.

Чу се ужасен шум от скърцане на зъби. Долових дергът да казва съвсем тихо:

— Не лепчихай!

После настъпи тишина. Следващата седмица в Бирма ще стане самолетна катастрофа, но това няма да ме засегне тук, в Ню Йорк. И фигите със сигурност няма да ми навредят. Няма да могат, след като всички врати на шкафовете ми са затворени.

Не, проблемът е в лепчихането. Не бива да лепчихам. В никакъв случай. Ако успея да се въздържа от лепчихане, всичко ще отмине и цялата тази гоненица ще се измести някъде другаде. Трябва! Просто трябва да изчакам и те ще си идат.

Проблемът е, че нямам никаква представа какво може да представлява лепчихането. Обикновено човешко действие, беше казал дергът. Добре, за известно време ще избягвам колкото мога повече действия.

Успях да подремна малко и нищо не ми се случи, значи това не е лепчихане. Излязох и си купих нещо за ядене, платих, сготвих го и го изядох. И това не беше лепчихане. Записах този свой разказ. И това не е лепчихане.

Май скоро ще се отърва от този кошмар.

Ще взема да подремна. Мисля, че ме хваща хрема. Сега ми се налага да ких

,

Информация за текста

© 1956 Робърт Шекли

© 1996 Рени Димитрова, превод от английски

© 1996 Росен Димитров, превод от английски

Robert Sheckley

Protection, 1956

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Издание:

Робърт Шекли. Събрани разкази, том 2

„Мириам“ ЕООД, София, 1996

Превод: Рени Димитрова, Росен Димитров, 1996

ISBN: 954-9513-03-3

The Collected Short Fiction, Book Two, 1991

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8827]

Последна редакция: 2008-08-14 08:00:00