разстоянието, щом като изобщо може да се измине?
Детринджър въздържа нервите си.
— Ние сме мирен народ — каза Детринджър. — Нашата военна доктрина е отбранителна и ние дълбоко вярваме в междузвездното приятелство и сътрудничество.
— Така казваш — отвърна Кетелман. — Но как мога да бъда сигурен?
— Полковник — каза Детринджър, — не сте ли малко… — Той не успя да намери точната дума и я изрече на собствения си език. —
С31 заговори:
— Той иска да попита дали не сте малко параноик.
Кетелман се наежи. Нищо не го ядосваше повече от намеци за параноя. Това го караше да се чувства преследван.
— Не ме обиждай — каза той заплашително. — Не мислиш ли, че мога да заповядам да те убият и да унищожат всяка следа от кораба ти в интерес на земната сигурност? Докато твоите хора стигнат дотук, нас отдавна няма да ни има и ферлангците или както ги наричате, няма да знаят нищичко за нас.
— Това би било едно много разумно действие по отношение на сигурността — отвърна Детринджър, — ако само не съществуваше факта, че аз изпратих радиограма на хората си още щом видях кораба ви и продължих да предавам чак до момента, когато излязох да се срещна с вас. Казах на командването на базата всичко, което можеше за вас, включително и научно предположение за типа слънце, отговарящо на вашия физически тип. Също и предположение за посоката, в която се намира вашия свят, базирано на йонно-следови анализ.
— Умничък си ми ти, а? — изрече подигравателно Кетелман.
— Освен това казах на хората си, че ще поискам гориво от вашите явно изобилни запаси. Предполагам, че ако ми откажете тази услуга, те ще го счетат като извънредно враждебен акт.
— Никога не съм мислил по този въпрос — каза Кетелман. — Хммм.
— Тогава… — въпросително го изгледа Детринджър и зачака.
Последва дълго и неудобно мълчание. На Кетелман никак не му харесваше да окаже едва ли не военна помощ на същество, което можеше да се превърне в следващия му противник. Но май нямаше друг изход.
— Добре — каза той. — Ще изпратя горивото утре.
Детринджър му благодари и заразказва открито и честно за огромното и комплексно въоръжение на ферлангските междузвездни въоръжени сили. Той малко преувеличаваше. Всъщност нито дума от казаното не беше вярна.
9.
Рано сутринта на другия ден един човек с бидон гориво пристигна до кораба на Детринджър. Той му каза да го остави където намери за добре, но човекът настоя да го пренесе лично през малката кабина на корабчето и да го излее в резервоара. Каза, че полковникът така бил заповядал.
— Е, започнахме — каза Детринджър на Икор. — Само още около шейсетина бидона и ще сме готови.
— Но защо ги изпращат един по един? — попита Икор. — Това е доста неефективно.
— Няма значение. Зависи какво се надява да получи в замяна Кетелман.
— Не ви разбирам — каза Икор.
— Няма значение. Надявам се да не е нищо важно. Ще почакаме и ще разберем.
Те чакаха дълго. Накрая настъпи вечер, но повече гориво не бе доставено. Детринджър отиде до земния кораб. Той отблъсна репортерите настрани и поиска да говори с Кетелман.
Един ординарец го заведе в каютата на полковника. Помещението бе обзаведено скромно. На стените имаше няколко рамки — два реда медали, окачени върху черно кадифе в солидна златна рамка, снимка на доберман пинчер с оголени зъби и смалена глава, сплескана оттук-оттам по време на стачката в Тегусигалпа. Самият полковник, обут във военни шорти, стискаше с ръцете и краката си гумени топчета.
— Да, Детринджър, с какво мога да ти бъда полезен? — попита полковникът.
— Дойдох да попитам защо престанахте да ми изпращате гориво — каза Детринджър.
— Така ли? — Кетелман пусна топчетата и се настани в един стол с висока кожена облегалка, върху която бе отпечатано неговото име. — Е, ще ти отговоря с въпрос. Детринджър, как си успял да изпратиш радиограма на своите, след като нямаш радио?
— Кой каза, че нямам?
— Изпратих инженер Делгадо при теб с първия бидон гориво — отвърна Кетелман. — Той имаше заповед да види какъв тип радио използваш. Каза ми, че няма и помен от радиостанция в кораба ти. А инженер Делгадо е специалист по тези въпроси.
— Нашите уреди са миниатюризирани — каза Детринджър.
— Нашите също. Но въпреки това е необходима доста апаратура, каквато ти май нямаш. Освен това ще ти кажа, че откакто се приближихме до тази планета, ние прослушваме всички честоти. И не сме хванали никакви предавания.
— Мога да обясня — каза Детринджър.
— Моля.
— Съвсем просто е. Излъгах.
— Това е очевидно. Но не обяснява нищо.
— Не бях сигурен във вас. Ние, ферлангците също си имаме тайни. Докато не разберем повече за вас е съвсем нормално да ви кажем за себе си колкото е възможно по-малко. Щом като бяхте достатъчно наивни да повярвате, че разчитаме на толкова примитивна система за комуникации като радиото, това щеше да ни даде малко предимство в случай, че се срещнем някога като неприятели.
— Тогава как се свързвате? Или изобщо не се свързвате?
Детринджър се поколеба.
— Мисля, че няма значение, че ви го казвам — заяви той. — Рано или късно пак щяхте да научите, че ние сме телепати.
— Телепати? Ти казваш, че можеш да изпращаш и получаваш мисли?
— Точно така — каза Детринджър.
Кетелман го изгледа.
— Добре, какво мисля сега? — попита той.
— Мислите, че съм лъжец — каза Детринджър.
— Вярно — съгласи се Кетелман.
— Но това беше очевидно и аз не съм го научил, четейки мислите ви. Ние, ферлангците, имаме телепатични възможности само помежду си.
— Знаеш ли какво? — заяви полковник Кетелман. — Все пак аз мисля, че ти си един проклет лъжец.
— Разбира се — отвърна Детринджър. — Проблемът ви е дали сте сигурен.
— Сигурен съм, по дяволите — мрачно произнесе Кетелман.
— Но достатъчно ли е това? Говоря за изискванията на вашата сигурност. Помислете само. Ако казвам истината, тогава вчерашното ви решение да ми дадете гориво важи и за днес. Съгласен ли сте?
Полковникът кимна сърдито.
— Ако пък лъжа и вие ми дадете гориво, няма да загубите нищо. Вие ще сте помогнали на приятел в беда, като по този начин аз и народът ми ще сме ви задължени. Това ще бъде обещаващо начало на нашите взаимоотношения. А при положение, че нашите две раси навлизат дълбоко в космоса, те неизбежно ще се срещнат отново.
— Предполагам, че наистина е неизбежно — каза Кетелман. — Но аз мога да те изоставя тук и да отложа официалното запознанство, докато не се подготвим по-добре.
— Можете да се
