Космически просяк

оставили на капитан Макмилън, който бе работил като репортер на „Феникс сън“ по време на първите си години от следването в университета в Таос, правото да реши какво означава „новина“.

Рамон Делгадо, шотландският инженер със странна жизнена история, получи заповедта да събуди журналистите. Той извърши необходимите настройки на индивидуалните им жизнеосигурителни системи. След петнадесет минути те всички бяха почти в съзнание и започнаха да разпитват какво се е случило.

— Кацнахме на една планета — каза Делгадо. — От земен тип е, но като че ли няма цивилизация, нито пък някакви разумни същества.

— И затова ли ни събуди? — попита Кебрада от югоизточния вестникарски синдикат.

— Има още — продължи Делгадо. — На планетата има чуждоземен космически кораб и ние срещнахме разумен извънземен.

— Е, това е нещо друго — заяви Милисънт Лопес от „Дамска мода“. — Случайно да си забелязал с какво е облечен чуждоземецът?

— Можеш ли да оцениш доколко е разумен? — попита Матеос Упман от „Ню Йорк Таймс“ и „Л. А. Таймс“.

— И какво е казал? — попита Ангел Потемкин от ЕнБиСи — СиБиЕс — АБеЦе.

— Нищо не е казал — отговори инженер Делгадо. — Още никой не е говорил с него.

— Да не би да твърдиш, че първият срещан от хората на Земята извънземен седи навън като някой тъпанар и никой не взема интервю от него? — попита Е. К. Кетцала от западния вестникарски синдикат.

Журналистите хукнаха навън от хибернационната, като някои влачеха подире си още неоткачените тръби и кабели. Спряха само да вземат магнетофоните си от репортерската кабина и хукнаха навън.

Там, примигвайки под силното слънце, трима от тях грабнаха компютъра-преводач С31. Всички хукнаха напред, като разпръснаха морските пехотинци встрани и заобиколиха чуждоземеца.

Упман включи С31, взе един от микрофоните и подаде другия на извънземния, който се поколеба за миг, но после го взе.

— Проба, едно, две, три — каза Упман. — Разбрахте ли какво казах?

— Казахте „проба, едно, две, три“ — отвърна Детринджър и всички въздъхнаха с облекчение, тъй като първите думи към хората от Земята на първия извънземен вече бяха изречени, а Упман щеше да изглежда като истински идиот в учебниците по история. Но на Упман не му пукаше как щеше да изглежда, щом щеше да бъде вписан в учебниците по история и затова започна направо интервюто, което сториха и останалите.

Детринджър трябваше да разкаже с какво се храни, колко дълго и колко често спи, какъв е сексуалният му живот и различията му от момите на Ферланг, какво е първото му впечатление от земляните, каква е личната му философия, колко съпруги има и как се справя с тях, колко деца има, какво е самочувствието му, с какво се занимава, има ли хоби, интересува ли се или не от градинарство, как си почива, дрогирал ли се е някога и по какъв начин, какви са извънсемейните му сексуални контакти, ако има такива, с какви спортове се занимава, какви са възгледите му за междузвездното приятелство между разумните раси, предимствата или недостатъците на притежаването на опашка и още много неща.

Чувствайки се вече малко засрамен от това, че не е изпълнил официалните си задължения, капитан Макмилън пристъпи напред и спаси чуждоземеца, които правеше смели опити да обясни необяснимото на журналистите.

Полковник Кетелман също се приближи, тъй като все пак той отговаряше за сигурността и негово задължение беше да проникне дълбоко в природата и намеренията на един чуждоземен.

Между двамата ръководители последва кратък спор по въпроса кой би трябвало да проведе първата среща с Детринджър или дали да я проведат съвместно. Накрая бе решено, че Макмилън, като символичен представител на народите на Земята, трябва да се срещне пръв с извънземния. Но се разбраха това да бъде чисто церемониална среща. След това щеше да го подхване Кетелман, който да проведе работна среща.

Това разреши спора и Детринджър тръгна с Макмилън. Морските пехотинци се завърнаха в кораба, поставиха оръжията си на стойките и се захванаха да си лъскат обувките.

Икор остана по-назад. Представителят на новинарските предавания за средния Запад го хвана за интервю. Този представител, Мелхиор Карера, бе нает също така да пише статии за „Популярна механика“, „Плейбой“, „Ролинг стоун“ и „Списание за инженерите по автоматика“. Интервюто беше интересно.

8.

Разговорът на Детринджър с капитан Макмилън протече много добре. Те имаха относително еднакви възгледи по повечето въпроси, двамата притежаваха естествена тактичност и всеки беше готов да се отнесе с разбиране към гледната точка на другия. Те се харесаха взаимно и капитан Макмилън почувства известно учудване от мисълта, че Детринджър за него бе по-малко чужд отколкото полковник Кетелман.

Разговорът с Кетелман, който последва веднага след това, бе нещо съвсем различно. След кратки поздравления, Кетелман се насочи направо към същността на въпроса.

— Какво правиш тук? — попита той.

Детринджър бе подготвен за необходимостта да обясни положението си.

— Аз съм авангард на космическите сили на Ферланг — каза той. — Бях захвърлен далеч от курса си от една буря и кацнах тук, тъй като горивото ми свърши.

— Значи си откъснат — заяви Кетелман.

— Да, наистина. Временно, разбира се. Щом хората ми успеят да съберат необходимото оборудване и персонал, те ще изпратят спасителен кораб да ме прибере. Но това ще отнеме известно време. Така че ако нямате нищо против да ми заемете малко гориво, аз ще ви бъда дълбоко благодарен.

— Хммм — каза полковник Кетелман.

— Моля?

— Хммм — отговори компютърът преводач С31. — Това е възпитан начин на земните хора за отбелязване на известен период мълчаливо обмисляне.

— Има и много други значения — прекъсна го Кетелман. — „Хммм“ всъщност не означава нищо. Казваш, че ти трябва гориво ли?

— Да, полковник — отвърна Детринджър. — Съдейки по разнообразни външни белези, аз мисля, че двигателните ни системи са съвместими.

— Двигателната система на „Джени Линд“ — започна С31.

— Чакай, това е секретно — прекъсна го Кетелман.

— Не е — отвърна С31. — Всеки на Земята използва тази система през последните двадесет години и миналата година информацията бе официално разсекретена.

— Хммм — изръмжа полковникът и загледа нещастно, докато С31 обясняваше двигателната система на земния кораб.

— Точно както си мислех — каза Детринджър. — Няма да ми се налага даже да модифицирам формулата. Мога да използвам горивото направо. Ако можете да ми заемете, разбира се.

— О, няма проблеми — заяви Кетелман. — Имаме достатъчно. Но мисля, че първо трябва да поговорим по някои въпроси.

— Какви? — запита Детринджър.

— Например дали е в интерес на нашата сигурност да ти дадем гориво.

— Не разбирам какъв е проблемът — каза Детринджър.

— А той е ясен. Ферланг явно е високоразвита технологична цивилизация. Като такива, вие сте потенциална заплаха за нас.

— Скъпи ми полковник, нашите планети са в различни галактики.

— И какво от това? Ние, американците, винаги сме водили войни колкото е възможно по-далеч от родината си. Може би вие, ферлангците, се придържате към същия принцип. Какво значение има