Космически просяк

— Е, не съм съвсем сигурен — каза Кетелман.

— Положението е съвсем ясно — настоя капитан Макмилън. — Той е цивилен и е съден от цивилен съд. Между неговия и нашия народ не съществува положение на война. Следователно, проблемът не е военен.

— И въпреки това, мисля, че аз трябва да се заема — настоя Кетелман. — Аз знам повече от вас, сър, по тези въпроси. Моите уважения.

— Аз ще отсъдя — твърдо заяви Макмилън. — Освен ако не желаете да завземете командването на този кораб с оръжие.

Кетелман поклати глава.

— Няма да позволя да бъде опетнена моята кариера. Съдете вие.

Капитан Макмилън се обърна към Детринджър.

— Господине — заговори той. — Трябва да ме разберете. Аз не мога да се ръководя от лични пристрастия по вашия въпрос. Вашата държава ви е осъдила и би било неподходящо, необмислено и невъзпитано да отменям подобна присъда.

— Дяволски вярно — възкликна Кетелман.

— Поради това аз продължавам вашата присъда за вечно изгнание. Нещо повече, аз ще я утежня дори.

Полковникът се ухили. Икор изстена отчаяно. Роботът-мияч на чинии измърмори:

— Горкичкият!

Детринджър остана неподвижен и гледаше капитана право в очите.

Макмилън продължи:

— Този съд постановява затворникът да продължи изгнанието си. Във връзка с това, съдът постановява, че престоят на затворника върху тази приятна планета е в противоречие с намеренията на властите на Ферланг. Поради това, вие, Детринджър, трябва да напуснете това убежище веднага и да се завърнете в пустотата на космоса.

— Това е удар за него — обади се Кетелман. — Знаете ли, капитане, наистина не съм вярвал, че притежавате подобна твърдост.

— Радвам се, че одобрявате присъдата — каза капитан Макмилън. — И във връзка с това ви нареждам да проследите изпълнението на присъдата.

— За мен ще бъде удоволствие.

— Ако използвате всичките си хора, аз съм изчислил, че можете да напълните резервоарите за гориво на затворника за два часа. Щом приключите, той трябва веднага да напусне тази планета — каза Макмилън.

— Ще го накарам да тръгне преди да се стъмни — заяви Кетелман. После се досети. — Хей! Гориво за резервоарите! Та Детринджър точно това искаше!

— Съдът не се интересува от това какво иска или не иска затворника — заяви Макмилън. — Неговите желания не влияят на присъдата, издадена от съда.

— Но, проклето да е, не разбирате ли, че вие му позволявате да тръгне? — възмути се Кетелман.

— Аз го задължавам да тръгне — каза Макмилън. — Това е нещо напълно различно.

— Ще видим какво ще кажат по този въпрос на земята — заплашително изръмжа Кетелман.

Детринджър се поклони, за да покаже, че се подчинява. После, като се мъчеше да запази строго изражение, той напусна кораба на Земята.

12.

Привечер Детринджър излетя. Верният Икор беше с него, сега по-верен отвсякога, тъй като се бе освободил от принудата. Скоро те се намираха дълбоко в космоса.

— Господарю, къде отиваме? — попита Икор.

— Към някой прекрасен нов свят — отговори Детринджър.

— Или може би към смъртта?

— Може би — каза Детринджър. — Но след като сме с пълни резервоари, не мога да мисля за такива работи.

Те мълчаха известно време.

— Надявам се капитан Макмилън да не си навлече неприятности заради това — каза Икор.

— Той ми се струва достатъчно способен да се грижи за себе си — отвърна Детринджър.

13.

След като се върнаха на Земята, действията на капитан Макмилън предизвикаха буря от противоречия. Преди да се достигне до официално решение обаче, между Ферланг и Земята бе осъществен втори, вече официален контакт. Случаят „Детринджър“ неизбежно бе споменат и бе счетен за твърде сложен, за да се вземе прибързано решение. Въпросът бе възложен за проучване на комисия от юристи от двете планети.

Този случай осигури работа на петстотин и шест ферлангски и земни адвокати. Години по-късно се чуваха мнения „за“ и „против“, когато Детринджър вече си бе намерил безопасно убежище и уважавана позиция сред народите Оменке от цивилизацията на далечните звезди.

,

Информация за текста

© 1973 Робърт Шекли

© 1997 Рени Димитрова, превод от английски

Robert Sheckley

A Suppliant in Space [= A Supplicant in Space], 1973

Сканиране и разпознаване: Mandor, 2008

Издание:

Робърт Шекли. Събрани разкази, том 5

„Мириам“ ЕООД, София, 1997

Превод: Рени Димитрова, 1997

ISBN: 954-9513-08-4 (т.5)

The Collected Short Fiction, Book Five, 1991

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8768]

Последна редакция: 2008-07-26 18:00:00