цял акър! Можем да
— Е, може би не и на първо време…
— Знам! Знам! Но ние ще я обработим и ще я засеем. Ще събираме реколтата! Ще живеем тук, Стийв! Нали?
Стийв Бакстър мълчеше и оглеждаше скъпо спечелената си земя. Неговите деца — Томи и русата малка Амелия — вече си играеха с бучки пръст. Щатският чиновник се прокашля.
— Все още можете и да промените решението си — каза той.
— Какво? — обърна се Стийв.
— Можете да промените решението си и да се върнете в апартамента си в града — каза чиновникът. — Искам да кажа, че някои хора намират мястото за доста сурово. Като че не са очаквали точно това.
— О, Стийв, не! — изпъшка жена му.
— Не, татко, не! — развикаха се децата.
— Да се
— Знам — каза тихо чиновникът. — От двадесет години работя тук и още не мога да свикна с гледката.
Бакстър и жена му се спогледаха възхитени. Чиновникът почеса носа си и заговори:
— Е, мисля, че нямате повече нужда от мен, приятели. — Той си тръгна тихо.
Стийв и Адела гледаха земята си.
— О, Стийв, Стийв! — каза Адела. — Това всичко е наше! И ти го спечели заради нас… Направи го съвсем сам!
Бакстър стисна устни.
— Не, мила, не го направих сам — каза той. — Помогнаха ми.
— Кой, Стийв? Кой ти помогна?
— Някога ще ти разкажа — отвърна Бакстър. — Но сега… Хайде да влезем в къщата.
Хванати за ръце те влязоха в бараката. А зад тях слънцето залязваше сред гъстия смог на Лос Анджелис. И това беше най-щастливият завършек на нашия разказ, който би могъл да се случи в последната половина на двадесет и първия век.
Информация за текста
© 1968 Робърт Шекли
© 1997 Рени Димитрова, превод от английски
Robert Sheckley
The People Trap, 1968
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Издание:
„Мириам“ ЕООД, София, 1997
ISBN: 954-9513-05-X (т.3)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8965]
Последна редакция: 2008-08-27 08:00:00
