Детринджър обясни своето положение така:
— Моят кораб е част от предните разузнавателни части на космическия флот на Ферланг. Електронна буря ме отклони от курса и когато горивото ми свърши, бях принуден да извърша принудително кацане.
— Значи сте безпомощен, така ли?
— Да. Макар и временно, разбира се. Веднага след като подготвят необходимото оборудване и персонал, ще изпратят насам спасителен кораб. Но всичко това изисква доста време. Така че ще ви бъда безкрайно признателен, ако успеете да ми отпуснете малко гориво.
— Хмм — подполковникът се намръщи.
— Извинете?
Преводачът С-31 поясни:
— „Хмм“ е вежлив звук, който означава период на мълчалив размисъл.
— Глупав сандък! — изрева Кетълман. — „Хмм“ изобщо не означава това! Значи искате гориво?
— Да, полковник — потвърди Детринджър. — Ако се съди по външните признаци, двигателите на двата кораба много си приличат.
— Двигателната система на „Джени Линд“… — започна С-31.
— Чакай, това са секретни сведения — възмути се Кетълман.
— Съвсем не — възрази компютърът. — През последните години тази система се използва навсякъде на Земята, а миналата година официално я разсекретиха.
— Хмм — отрони полковникът и с вид на страдалец изслуша лекцията за устройството на двигателите.
— Така си и мислех — кимна Детринджър. — Дори няма да се наложи да се смесва. Вашето гориво може да се използва в същия вид. Ако, разбира се, отделите малко за мен.
— За това няма да има проблем — каза Кетълман. — Имаме достатъчно. Но според мен първо трябва да уточним нещо.
— Какво по-точно?
— Дали това ще осигури нашата безопасност.
— Не виждам връзката.
— Очевидна е. По всичко личи, че на Ферланг има високоразвита техническа цивилизация. Като такава, тя представлява потенциална заплаха за нас.
— Драги Кетълман, та нашите планети се намират в различни галактики!
— Какво от това? Ние, американците, винаги сме се стремели да воюваме колкото е възможно по- далече от дома. Може и при вас да действат същите принципи.
Детринджър успя да запази самообладание.
— Ние сме мирен народ и сме заинтересовани от междузвездната дружба и сътрудничество.
— Това са само думи. Трябват ми гаранции.
— Полковник! — възмути се Детринджър. — Да не сте леко… — той се запъна, докато намери подходяща дума — мръднал?
С-31 услужливо поясни:
— Иска да знае, дали не сте склонен към параноя.
Кетърман освирепя. Нищо не бе в състояние да го вбеси толкова, колкото намеците за психическа непълноценност. Почувства се така, сякаш го тровят.
— Не ме дразнете! — зловещо предупреди той. — В името на земната безопасност бих могъл да наредя да унищожат и вас, и кораба ви. Когато долетят приятелите ви, следите ни ще са изстинали и няма да разберат нищо.
— Подобни действия не биха били лишени от смисъл, ако не поддържам постоянна радиовръзка. Веднага след като забелязах вашия кораб, аз установих връзка с базовото командване. Съобщих им всичко, включително предполагаемия тип звезда, съдейки по строежа ви, както и вероятното местоположение на вашата система по анализа на йонната опашка.
— Ама че умник — с досада каза Кетълман.
— Информирах командването, че ще помоля да ми отпуснете малко гориво от вашите обилни запаси. Дори си мисля, че ако ми откажете, това ще се разглежда като недружелюбна постъпка.
— Не бях се сетил за това — призна полковникът. — Хмм… Имам заповед да не провокирам междузвездни инциденти.
— Виждате ли! — многозначително каза Детринджър.
Настъпи дълго мълчание. Само при мисълта, че ще помогне на някой, който може да се окаже враг, Кетълман се обриваше. Но явно нямаше друг избор.
— Е, добре — реши той. — Утре ще ви изпратя горивото.
Детринджър изказа своята благодарност, след което се впусна в дълъг разказ за непобедимата бойна техника на Космическите въоръжени сили на Ферланг. Разбира се, доста преувеличаваше. Ако изобщо каза нещо вярно.
Рано на следващата сутрин един землянин докара цистерна с гориво. Детринджър предложи да я остави някъде, но той се позова на изричната заповед на полковник Кетълман и настоя лично да влезе в кабината на корабчето и да източи горивото в резервоара.
— Е, започна се — каза Детринджър на Айчър. — Трябват ни още шестдесет такива цистерни.
— Защо пращат по една цистерна? — поинтересува се Айчър. — Това не е рационално.
— Зависи от гледната точка.
— Какво имате предвид?
— Нищо лошо, надявам се.
Часовете се нижеха, настъпи вечер, а втора цистерна така и не докараха. Детринджър тръгна към земния кораб, отклони репортерите и поиска среща с Кетълман.
Ординарецът го въведе в каютата на полковника. Обзавеждането беше повече от скромно. Украсата се състоеше от предмети, предназначени да запечатат особено важни моменти от живота на обитателя — два реда медали блестяха върху подложка от черен бархет със солиден златен обков, един доберман пинчер се зъбеше от малка снимка. Най-впечатляваща бе изсушената човешка глава, трофей от обсадата на Тегусигалпа. Самият полковник, обут в шорти в цвят каки, правеше гимнастика, като стискаше с пръстите на ръцете и краката гумени топки.
— А, Детринджър! С какво мога да ви бъда полезен?
— Идвам да разбера защо спряхте доставката на гориво.
— Така ли? — Кетълман остави настрана топките и се отпусна в креслото. — Ще ви отговоря с въпрос. Детринджър, как успявате да поддържате радиовръзка без радиоапаратура?
— Кой е казал, че нямам радиоапаратура? — възмути се Детринджър.
— Първата цистерна я докара инженер Делгадо. Имаше заповед да огледа вашата кабина. Той докладва, че на кораба ви няма и следа от радиоапаратура. Инженер Делгадо е специалист в тази област.
— Чрез миниатюризация може да… — започна Детринджър.
— Да, да, всичко може. Но вие нямате нищо. Само като информация ще ви кажа, че докато се приближавахме до планетата водихме радиопредавания на най-различни честоти, но не засякохме сигнали.
— Мога да обясня — каза Детринджър уверено.
— Направете го.
— Много просто. Излъгах ви.
— Това е очевидно. Но нищо не обяснява.
— Разрешете да завърша. Ние, жителите на Ферланг, не по-малко от вас сме загрижени за безопасността си. Засега не знаем почти нищо конкретно за намеренията ви. Здравият разум диктува да казваме колкото може по-малко за себе си. Ако вие сте толкова лековерни и простодушни, та да повярвате на лъжата, че използваме за връзка толкова примитивно средство като радиото, това би ни дало преимущество, ако евентуално се срещнем при други обстоятелства.
— И как тогава поддържате връзка?
