Детринджър като че ли се колебаеше дали да отговори.
— Мисля, че не е голяма беда, ако ви кажа. Рано или късно ще разберете, така че… Работата е там, че народът ми притежава телепатични способности.
— Телепатия? Твърдите, че можете да предавате и приемате мисли?
— Точно така.
Кетълман се втренчи в госта.
— Добре. Какво мисля в момента?
— Че аз съм лъжец.
— Вярно — потвърди полковникът.
— Но това е прекалено очевидно и не ми се наложи да чета мислите ви, за да го разбера. Трябва да ви кажа, че проявяваме своите способности само при общуването по между си. Не закачаме другите раси.
— Знаете ли какво? — произнесе Кетълман след кратко мълчание. — Продължавам да твърдя, че вие сте един гнусен лъжец.
— Разбира се — съгласи се Детринджър. — Обаче доколко сте уверен в това?
— Дяволски съм уверен — мрачно процеди полковникът.
— Дали е достатъчно? Имам предвид вашата безопасност. Ако казвам истината, вашите вчерашни подбуди да ми дадете гориво остават в сила. Съгласен ли сте?
Полковникът неохотно кимна.
— Но дори и да лъжа, от вашата помощ няма вреда. Вие ще измъкнете едно същество от сполетялата го беда, като ще направите свои длъжници и мен, и моите съотечественици. Напълно разумно начало за една дружба, нали? Ако отчетем, че и двата народа навлизат в космоса, скорошната среща е неизбежна.
— Да предположим. Но аз мога да ви зарежа тук, като по този начин отложа първия официален контакт, докато не се подготвим по-добре за него.
— Вярно е, че можете да отложите контакта — отбеляза Детринджър. — Но от друга страна, той може да се осъществи всеки момент. Сега имате уникалния шанс да го започнете удачно. Друг такъв случай едва ли ще се открие пред вас.
— Хмм — изкоментира Кетълман.
— Имате достатъчно основания да ми помогнете, дори и да лъжа. Не забравяйте, че не е изключено и да казвам истината. Тогава вашият отказ ще изглежда най-малкото крайно недружелюбен.
Полковникът нервно мереше с крачки тясната каюта. Обърна се рязко към Детринджър и каза с блеснал поглед:
— Прекалено сте ловък в споровете!
— Провървя ми. Логиката е на моя страна.
— Прав е за логиката — намеси се С-31.
— Я млъквай!
— Считам за свой дълг да отбележа този факт — не се предаваше компютърът.
Кетълман спря и разтърка слепоочията си.
— Детринджър, моля ви, идете си! Ще изпратя горивото.
— И няма да съжалявате — увери го гостът.
— Вече съжалявам. Моля ви, тръгвайте!
Детринджър побърза да се върне на своето корабче и да сподели с Айчър радостните вести. Роботът остана потресен.
— Мислех, че няма да се съгласи.
— И аз бях на същото мнение, но успях да го убедя — каза Детринджър и му предаде разговора почти дословно.
— Значи сте излъгали — печално констатира Айчър.
— Да. Но Кетълман знае, че съм го излъгал.
— Тогава защо ще помогне?
— Опасява се, че може и да не лъжа.
— Но лъжата е престъпление!
— Не по-голямо от това да ни захвърлят тук. Трябва да поработя. Иди и намери нещо за ядене.
Роботът мълчаливо се отдалечи. Детринджър извади звездния атлас и се зае да търси място, към което да се отправи, ако изобщо успее да излети.
Настъпи слънчево и радостно утро. Айчър отиде на земния кораб да играе шах с новия си приятел — роботът-мияч в кухнята. Детринджър очакваше гориво. Не се учуди много, че то не идва, въпреки че минаваше обяд. Почака още два часа, след което се отправи към „Джени Линд“.
Пристигането му като че ли не изненада земляните. Веднага го съпроводиха до офицерската стая. Полковник Кетълман се бе разположил в дълбоко кожено кресло, около него бяха застанали въоръжени пехотинци. Строгото изражение на неговото лице не можеше да прикрие злорадия блясък в очите му. Капитан Макмилан също беше в стаята, седнал на стола с каменна физиономия.
— Е, Детринджър — започна полковникът. — Сега какво искате?
— Дойдох да помоля за обещаното ми гориво. Но по всичко личи, че нямате намерение да изпълните дадената дума.
— Напротив — възрази Кетълман. — Най-сериозно възнамерявах да помогна на представителя на Космическите въоръжени сили на Ферланг. Но тук няма такъв.
— Какво искате да кажете? — изуми се Детринджър.
— Пред мен стои престъпник, осъден от Върховния съд на собствения си народ. Ти си углавен елемент, чиито невероятни правонарушения нямат прецедент в юриспруденцията на Ферланг. Едно същество, което със своите чудовищни престъпления е заслужило най-голямото наказание — безсрочно заточение в бездните на космоса. Така ли е, или ще отричаш?
— В този момент нищо не отричам и нищо не потвърждавам. Преди всичко искам да се осведомя за източника на тази поразителна информация.
Полковник Кетълман кимна на един от войниците и той отвори вратата. Влязоха Айчър и роботът- мияч.
— О, господарю! — възкликна Айчър. — Разказах на полковник Кетълман за истинските причини, довели до нашето изгнание. Бях ви предупредил! Моля за привилегията да се самоунищожа веднага, като частично изкупление за моето вероломство.
Детринджър мълчеше и трескаво се опитваше да намери начин да се измъкне от идиотската ситуация, в която го бе насадил неговият слуга.
Капитан Макмилан се наведе напред и попита:
— Айчър, защо предаде своя господар?
— Нямах избор, капитане! — отговори нещастникът. — Преди да ми разрешат да отпътувам с господаря си, ферлангските власти заложиха във веригите на електронния ми мозък определени заповеди и ги направиха задължителни чрез хитри контурни схеми.
— Какви са тези заповеди?
— Отреждат ми ролята на таен наблюдател. Заповядано ми е, в случай, че Детринджър успее по някакъв начин да се добере до цивилизовано място, да взема необходимите мерки за стриктно спазване условията на присъдата.
— Вчера той всичко ми разказа, капитане — намеси се роботът-мияч. — Увещавах го да се противопостави на тези заповеди. Нали разбирате какво искам да кажа, сър?
— Съпротивлявах се, но в рамките на възможностите си — продължи Айчър. — Колкото по-реални ставаха шансовете за спасение, толкова по-силно се проявяваха заповедите, изискващи да предотвратя това. Можеше да ме спре само премахването на съответните контурни схеми.
— Предложих му операция — допълни миячът, — макар че за инструменти разполагах само с вилици, лъжици и ножове.
— С радост бих се подложил на операция — пак заговори Айчър. — Нещо повече. Бих се самоунищожил, само и само да не произнеса предателските думи. Но се оказа, че и това е предвидено. Наложена ми е забрана както за самоунищожение, така и за съгласие за външна намеса, преди да изпълня правителствените задачи. Съпротивлявах се, но силите ми се изчерпаха и се наложи да отида при полковник
