Кетълман.
— Колко трогателно! — язвително отбеляза Кетълман. — Направо да се просълзиш.
— Не съвсем — тихо каза Макмилан. — Какви са вашите престъпления, Детринджър?
Детринджър ги изброи с уморен глас — извънредно непристойни действия, преднамерена изповед по време на Възпоменателната Среща, неприкрито злобно насилие. Айчър кимаше унило.
— Според мен чухме достатъчно — каза Кетълман. — Ще произнеса присъдата.
— Един момент, полковник — капитан Макмилан се обърна към Детринджър. — В момента на служба ли сте във Въоръжените сили на Ферланг.
— Не — отговори Детринджър и Айчър потвърди.
— А служили ли сте някога в тях?
— Не.
Роботът потвърди и това.
— В такъв случай намиращият се тук представител на народа на Ферланг не се явява военно лице и трябва да бъде съден от граждански съд — заключи Макмилан.
— Не съм убеден — възпротиви се полковникът.
— Положението е ясно — настояваше капитанът. — Нашите два народа не са във война, следователно Детринджър трябва да се яви пред граждански съд.
— Все пак аз трябва да се заема с тази работа. При цялото си уважение към вас, сър, мисля, че най- добре се оправям в лабиринтите на съдебната практика — заяви Кетълман.
— Аз ще го съдя! — отсече капитан Макмилан. — Освен ако не решите със сила да завземете властта на кораба.
Кетълман поклати глава:
— Нямам намерение да вредя на кариерата си.
Капитан Макмилан се обърна към Детринджър:
— Трябва да разберете, че не мога да проявявам лични симпатии. Вашите власти са произнесли присъда, а от моя страна би било неразумно, дръзко и аполитично да я отменям.
— Съвсем правилно — вметна Кетълман.
— Затова потвърждавам присъдата — вечно заточение. Но заедно с това ще следя тя да се изпълни по-строго отпреди.
Полковникът широко се усмихна. Айчър отчаяно изхлипа. Роботът-мияч промърмори: „Бедният!“ Детринджър стоеше спокойно и твърдо гледаше капитана.
— Съдът реши обвиняемият да продължи изгнанието си. Според присъдата пребиваването на тази приятна планета противоречи на духа на първоначално издадената и смекчава наказанието. Следователно вие, Детринджър, трябва незабавно да напуснете това убежище и да се върнете в необятните простори на космоса.
— Така му се пада! — обади се Кетълман. — Знаете ли, капитане, не мислех, че ще се окажете способен на това.
— Радвам се, че одобрявате моето решение. Възлагам ви лично да следите за изпълнението на присъдата.
— С удоволствие!
— Считам, че ако използвате всички свободни хора, резервоарите на кораба на подсъдимия могат да се напълнят за два часа. След това той е длъжен веднага да напусне планетата.
— Ще излети преди да се е стъмнило — увери го Кетълман. Изведнъж се сети нещо. — Ей! Гориво за резервоарите? Та нали точно това искаше Детринджър от самото начало?!
— Съдът не се интересува от желанията на подсъдимия — констатира Макмилан. — Те не влияят върху решенията му.
— По дяволите! Не виждате ли, че по този начин му правим услуга?
— Ние го заставяме да излети — подчерта Макмилан. — Това е съвсем различно.
— Ще видим какво ще кажат на Земята — зловещо се закани Кетълман.
Детринджър покорно кимна и напусна земния кораб, стараейки се изражението на лицето му да не издаде радостта и надеждата, които напираха в него.
С настъпването на нощта той излетя. Преданият Айчър беше с него — по-верен от когато и да било, защото бе изпълнил правителствената задача. Скоро бяха вече дълбоко в междузвездното пространство.
— Господарю, къде отиваме? — попита роботът.
— Все ми е едно. Към друг прекрасен свят — отвърна Детринджър.
— Може да загинем.
— Възможно е. Но с пълни резервоари твърдо отказвам да мисля за смъртта.
Известно време мълчаха. Пръв проговори Айчър:
— Надявам се капитан Макмилан да няма неприятности заради нас.
— Според мен, той може сам да се грижи за себе си — отговори Детринджър.
На Земята решението на капитан Макмилан предизвика големи спорове и дълги полемики. Още преди официалните органи да съобщят окончателното си становище, вторият контакт между Земята и Ферланг стана факт. Делото на Детринджър бе признато за прекалено объркано и сложно. Въпросът бе предаден на специална смесена експертна комисия. Петдесет и шест земни и ферлангски юристи умуваха и претегляха все нови и нови „за“ и „против“. А самият Детринджър отдавна бе намерил безопасно убежище и дори зае високопоставена длъжност сред народа на планетата Оменк.
Информация за текста
© 1973 Робърт Шекли
© 1993 Иван Мадански, превод от английски
Robert Sheckley
A Suppliant in Space, 1973
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1419]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:37
