— Няма — заинати се Кармоди.
Очите на Кармод светнаха със зловещ блясък. Чиновникът и Вестоносецът припряно се дръпнаха настрана, а Лотарийният компютър промърмори:
— Достойната грешка не бива да се наказва — и изприпка от стаята.
Кармоди упорито остана на мястото си, защото и без това нямаше къде да се дене. Печалбата прошепна:
— Отбягвай опасностите! — и се сви до кубче с големина около три сантиметра.
От ушите на Кармод се разнесе бръмчене, около главата му затрепка виолетов ореол. Вдигна ръце и капки разтопено олово се стекоха от пръстите му. Пристъпи страховито напред и Кармоди безпомощно стисна клепачи.
Нищо не се случи. Кармоди пак отвори очи.
През краткия промеждутък Кармод явно бе размислил, отказал се бе от войнствеността, сега се извръщаше да си ходи с приветлива усмивка на лице.
— След по-зрели разсъждения — лукаво изрече Кармод, — реших да се откажа от правата си. Малко далновидност е добре дошла, особено в толкова неорганизирана Галактика като тази. Кармоди, може пак да се срещнем, а може и да не се срещнем. Не зная коя от възможностите ще бъде по-благоприятна за тебе. Сбогом, Кармоди, и приятни пътешествия.
Като наблегна зло на последните думи, Кармод си тръгна по начин, който Кармоди сметна за странен, но ефектен.
ВТОРА ЧАСТ
КЪДЕ Е ЗЕМЯТА?
ПЕТА ГЛАВА
— Е — каза Печалбата, — това беше. Уверен съм, че за последен път виждаме онова грозно създание. Кармоди, да потегляме към дома ти.
— Превъзходна идея! — съгласи се Кармоди. — Вестоносецо! Искам веднага да си тръгна за дома.
— Съвсем нормално настроение — отбеляза Вестоносецът, — а и напълно съответстващо на действителността. Бих казал, че трябва да си отидете, при това възможно най-бързо.
— Тогава ме заведете у дома — предложи Кармоди.
Вестоносецът поклати глава.
— Не е моя работа. От мен само се искаше да ви доведа тук.
— А чия работа е в такъв случай?
— Ваша работа си е, Кармоди — намеси се Чиновникът.
Кармоди се почувства като удавник. Вече започваше да разбира защо Кармод се отказа толкова лесно. Той каза:
— Вижте какво, приятели, страшно ми е неприятно да ви досаждам, обаче наистина имам нужда от малко помощ.
— Ох, добре де — възкликна Вестоносецът. — Дайте ми координатите и аз лично ще ви заведа дотам.
— Координатите ли? Нищо не знам за тях. Това е планета на име Земя.
— Хич не ми пука, ако ще и да се казва Зелено Сирене — сопна се Вестоносецът. — За да бъда полезен, необходимо ми е да знам координатите.
— Но нали току-що бяхте там — напомни му Кармоди. — Дойдохте на Земята и ме доведохте тук!
— Може и така да е изглеждало за вас — търпеливо обясни Вестоносецът. — Но въобще не е така. Аз просто отидох в координатната точка, дадена ми от Чиновника, който на свой ред я е получил от Лотарийния компютър. Вие си бяхте там, така че ви доведох тук.
— А не можете ли да ме върнете в същата координатна точка?
— Мога, и то твърде лесно. Но там няма да намерите нищо. Както знаете, Галактиката не е статична. Всичко се движи, всяко нещо със своята скорост и по своя начин.
— А от тези координати не можете ли да изчислите къде е сега Земята?
— Та аз дори не мога да събера две числа — гордо заяви Вестоносецът. — Моите дарби са с друга насоченост.
Кармоди се обърна към Чиновника:
— Вие можете ли да го направите? А Лотарийният компютър може ли?
— Ами и мен не ме бива много в събирането — каза Чиновникът.
Компютърът припълзя обратно в стаята.
— Аз пък мога да събирам великолепно. Но моята функция се ограничава с това да избирам и издирвам спечелилите от Лотарията в границите на моята допустима грешка. Аз ви издирих (и сега сте тук), следователно ми е забранена интересната теоретична работа по установяването на настоящите координати на вашата планета.
— Не можете ли просто да го направите като услуга? — примоли се Кармоди.
— Нямам отпуснат лимит за услуги — отговори Компютърът. — Мога да намеря вашата планета не повече, отколкото да изпържа яйце или да разделя нова звезда на три части.
— Никой ли не е в състояние да ми помогне? — попита Кармоди.
— Не се отчайвайте — успокои го Вестоносецът. — „Съдействие за пътешествениците“ ще ви оправи, без да им мигне окото, аз ще ви упътя дотам. Само им дайте своите Домашни координати.
— Но аз не ги знам! — възкликна Кармоди.
Последва кратко стъписано мълчание. Накрая Вестоносецът каза:
— Ако не знаете собствения си адрес, как очаквате някой друг да го знае? Тази Галактика може да не е безкрайна, но пак си е доста голямо място. Всяко създание, което не си знае Местонахождението, не би трябвало да си подава носа навън от дома.
— Тогава не знаех това — напомни Кармоди.
— Можехте да попитате.
— Не съм се сетил… Вижте какво, длъжни сте да ми помогнете. Едва ли е особено трудно да се установи къде е моята планета.
— Невероятно трудно е — увери го Чиновникът. — „Къде“ е само едната от трите необходими координати.
— Кои са останалите две?
— Освен това е нужно да знаем „Кога“ и „Кое“. Наричаме ги „Трите К на Местонахождението“.
— Не ми пука, ако ще да ги наричате Зелено Сирене — изведнъж каза Кармоди, обзет от пристъп на гняв. — А другите форми на живот как намират пътя до дома си?
— Използват вродения си инстинкт за намиране на пътя — осведоми го Вестоносецът. — Между другото, сигурен ли сте, че и вие не притежавате такъв?
— Не мисля, че го имам.
— Естествено, че няма инстинкт за намиране на пътя! — възмутено избухна Печалбата. — Човекът никога не е напускал родната си планета! Как да развие този инстинкт?
— Вярно — промърмори Чиновникът и уморено разтърка лицето си.
— Ей това става, като се занимаваме с нисши форми на живот. Проклет да е този компютър и богобоязнените му грешки!
— Само една на пет милиарда — напомни Компютърът. — Не искам кой знае какво.
— Никой не те обвинява — каза Чиновникът. — Всъщност никой никого не обвинява. Но пак ни остава да измислим какво да правим с него.
— Това е тежка отговорност — промълви Вестоносецът.
— Несъмнено — съгласи се Чиновникът. — Какво ще кажеш да го убием и да забравим всичко това?
— Ей! — кресна Кармоди.
— Съгласен — присъедини се Вестоносецът.
— Момчета, щом вие сте съгласни — обади се Компютърът, — съгласен съм и аз.
