реч. Маартен съобщи, че те са изминали дълъг път, долетели са от Великата Пустиня, за да завържат приятелски отношения с жителите на тази планета. Разказа за далечната Земя, за прекрасните добри земляни, които протягат ръка за дружески поздрав. Спомена за великия дух на разбирателство и мир, идващ от Земята, за всеобщата дружба между расите в Галактиката и много други неща.
Накрая свърши. Но вместо аплодисменти, настана продължително мълчание.
— Всичко ли разбра, как мислиш? — шепнешком се обърна към преводача Маартен.
Ебориецът кимна и зачака отговора на вожда. Капитанът се изпоти от напрежение, а Кросуел от вълнение ощипа необичайно гладката си кожа под носа.
Вождът отвори уста, пое въздух, направи крачка назад и се строполи на тревата.
Това неприятно произшествие не беше предвидено в инструкциите.
Вождът не се изправи — явно падането не беше от ритуалните. Освен това, сякаш и дишането му бе затруднено, като на астматик.
При тези обстоятелства не им оставаше нищо друго, освен да се върнат на кораба и да чакат по- нататъшното развитие на нещата.
След половин час един от туземците внимателно се приближи до кораба, каза нещо на Чедка и веднага побягна назад, без да изпуска земляните от погледа си.
— Какво ти каза? — развълнувано попита Кросуел.
— Вождът Морери моли да го извините за припадъка. От негова страна това е непростимо.
— Така ли?! — възкликна Маартен. — В такъв случай неговият припадък ще ни е от полза — това ще го накара да положи всички усилия да изкупи своята неучтивост. Толкова благоприятно стечение на обстоятелствата, при това без да сме виновни…
— Не — прекъсна го Чедка.
— Какво „не“?
— Не „без да сме виновни“ — лаконично поясни преводачът, сви се на кълбо и моментално заспа.
Маартен енергично го разтърси за рамото.
— Какво още е казал вождът? С какво сме виновни ние за този нелеп припадък?
Чедка сладко се прозина.
— Вождът бил много смутен. Той е изтърпял вятъра от вашата уста доколкото е могъл, но накрая чуждата миризма…
— Какъв вятър? — попита Маартен, без да вярва на ушите си. — Моят дъх? Нима е припаднал заради… — осени го страшна догадка.
Чедка кимна, изхихика и заспа отново.
Настана вечер. После нощта неусетно смени сивия сумрак. Селцето бе заградено с рядка гора. През нея се виждаха огньовете, на които дюрелианците готвеха храната си. Един по един и те започнаха да гаснат. Обаче на кораба светлина имаше до самия изгрев на слънцето. Когато то се издигна, изпратиха Чедка в селото. Кросуел замислен си пиеше кафето, а Маартен ровеше в аптечката.
— Сигурен съм, че ще преодолеем това препятствие — дълбокомислено произнесе Кросуел. — Такива глупости са неизбежни. Помните ли когато кацнахме на Дингоуфоръб VI?…
— Заради такива „глупости“, както благоволи да се изразиш, контактите понякога стават невъзможни — възрази Маартен.
— Но кой можеше да предположи…
— Бях длъжен да го предвидя! — избухна Маартен. — Това, че досега не се е случвало, не ме оправдава… Най-после! Ето ги!
Той тържествено вдигна в ръката си шишенце с розови таблетки.
— Абсолютна гаранция за неутрализация на всякакъв дъх, даже на хиена. Глътни две.
Кросуел с готовност преглътна.
— А сега, шефе?
— Ще чакаме завръщането на един сънлив лемур… О-хо, вече идва. Какво каза вождът?
Чедка се вмъкна през люка, вече търкайки очи.
— Вождът Морери моли да го извините за припадъка.
— Това го чухме. Друго?
— Кани ви да посетите село Ланит в удобно за вас време. Вождът се надява, че този глупав инцидент няма да повлияе на развитието на приятелските отношения между двата миролюбиви благородни народа.
Маартен въздъхна с облекчение.
— Каза ли му, че… това… ще оправим дъха си?
— Уверих вожда Морери, че дъхът ви ще бъде коригиран — сдържано потвърди Чедка. — Мен лично никога не ми е правил впечатление.
— Идеално. Веднага отиваме в селото. Може би и ти ще глътнеш една таблетка, а?
— С моя дъх всичко е наред — гордо заяви Чедка и се прозина.
Прието е при общуване с първобитно-общинна цивилизация да се използват прости многозначителни жестове, които се възприемат лесно от туземците. Нагледност! Ясни и понятни асоциации! По-малко думи — повече жестове! Такива бяха инструкциите.
Докато вървяха към селото, Маартен с удоволствие отбеляза, че съдбата му е предоставила възможност да проведе естествена, но много ефектна и направо символична церемония. Дюрелианците посрещнаха астронавтите в селото, разположено на неголяма, живописна горска поляна. То бе отделено от гората с пресъхнало речно корито, над което се издигаше малък, изящен каменен мост.
След като стигна до средата на моста, Маартен се спря и лъчезарно се усмихна. Дюрелианците ужасени се обърнаха. Той се прокле, че е толкова разсеян, и моментално си даде сериозен вид. След дълга пауза извика гръмко:
— Нека този мост бъде символ на връзката, която се установи за вечни времена между тази прекрасна, гостоприемна планета и планетата…
Кросуел извика някакво предупреждение, обаче Маартен не го разбра. Той внимателно следеше за реакциите на туземците. Те стояха неподвижни.
— Махай се от моста! — изкрещя Кросуел.
Но Маартен не успя и да се помръдне, когато камъните под него с грохот рухнаха и той с вик полетя надолу.
— Не съм виждал подобно нещо — възбудено занарежда Кросуел, докато помагаше на капитана да се измъкне изпод развалините. — Щом повишихте глас, и камъните се заклатиха. Сигурно някаква вибрация.
Едва сега Маартен разбра защо туземците винаги говорят шепнешком. Внимателно се изправи на крака, но веднага седна обратно.
— Какво има? — изплаши се младежът.
— Май съм си навехнал крака.
Съпроводен от двадесетина съплеменници, вождът Морери се приближи, дръпна една кратка реч и връчи на пострадалия дълъг жезъл от черно дърво.
— Благодаря — едва чуто каза Маартен и внимателно се изправи, като се подпираше на жезъла.
— Какво каза вождът? — обърна се той към дремещия Чедка.
— Съобщи, че мостът е бил едва на сто години и се е намирал в добро състояние. Той се извини за своите прадеди, които не са успели да построят по-здрав мост.
— А сега де! — вметна Маартен.
— Вождът каза, че вие явно сте неудачник — добави Чедка.
„Може и да е прав“ — помисли си Маартен.
Впрочем не всичко е загубено. Трябваше да бъдат съсредоточени и внимателни, за да не допускат повече такива провали.
Капитанът жално се усмихна, но навреме се усети и прехапа устни. Застана до Морири и бавно поеха към селото.
