Кросуел мрачно се засмя.
— Значи за тях ние сме ходещи химически фабрики за отровни газове и разяждащи вещества.
— И това не е всичко — ехидно се обади Чедка. — Вижте!
Той им подаде жезъла, който туземците подариха на Маартен. В горния му край, където капитанът го бе държал, след вековен сън се бяха събудили пъпките и бяха разцъфнали в красиви розово-бели цветове. Изумителният им аромат изпълнваше каютата със свеж, пролетен мирис.
— Виждате ли? — добави Чедка. — Освен фабрика за отрови вие сте и това.
— Дървото беше мъртво — размишляваше Кросуел. — Явно солите, които се съдържат в потта…
Маартен потрепери.
— Значи всички барелефи, които сме докоснали… колибите… храма… Какъв ужас!
— Наистина — съгласи се Кросуел.
Маартен притвори очи и се опита да си представи как мъртвата, изсъхнала дървесина се превръща в буйно цъфтяща растителност.
— Надявам се правилно да го изтълкуват — сам се убеждаваше той. — Това е чудесен символ на мира. Може пък да харесат поне една от нашите заложби.
Информация за текста
© 1956 Робърт Шекли
© 1993 Иван Мадански, превод от английски
Robert Sheckley
All the Things You Are, 1956
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1422]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:38
