В техническо отношение дюрелианците се намираха на много ниско равнище. Е, бяха изобретили колелото и лоста, но явно това напълно удовлетворяваше техните потребности от механизация. Освен това имаха елементарни познания по геометрия и разбираха това-онова от астрономия.
Обаче се отличаваха с удивителни художествени способности. Особено добре бе развита дърворезбата. Дори и най-бедните колиби бяха украсени с фантастични дървени барелефи.
— Как мислите, дали ще мога да ги фотографирам? — попита поразеният Кросуел.
— Защо не? — великодушно разреши Маартен и възхитен, прокара ръка по огромен барелеф, изработен от същото черно дърво, както и неговият жезъл. Полираната до блясък повърхност галеше кожата.
С разрешението на вожда Кросуел фотографира и прерисува детайли от дюрелианските жилища, стопански и обществени сгради, украсата на храмовете.
Маартен бродеше из селото, опипваше с възторг барелефите и с помощта на Чедка разговаряше с местните жители. Постепенно се оформи мнението му за обитателите на тази планета.
Потенциално дюрелианците по интелект не отстъпват на Homo Sapiens. Ниското ниво на техническото развитие е обусловено по-скоро от особеното им отношение към природата, отколкото от изостаналост и неумение. Явно са миролюбива раса, липсва им агресивност, за което земляните могат само да им завиждат — та нали чак след многовековни вражди бяха стигнали до същите идеали.
Реши този извод да му послужи за основа на доклада до Комисията по Втория Контакт. Маартен се надяваше, че ще може да добави и: „за земляните добиха най-благоприятно впечатление. Не се очакват никакви трудности и непредвидими действия.“
Чедка сякаш изглеждаше по-бодър от обикновено. Той завърши разговора си с вожда Морери, отиде до Маартен и започна да му шепне нещо. Капитанът кимна и тихо каза на Кросуел, който довършваше последните снимки:
— Всичко е готово за голямото представление.
— Какво представление?
— Вождът Морери устройва грандиозен празник в наша чест — прошепна Маартен и доволно потри ръце, после добави с гордост: — Това е събитие от извънредна важност, знак на признание и добра воля.
Кросуел не беше толкова сдържан при изразяване на чувствата си:
— Това означава победа! Ура! Контактът е установен!
Двама дюрелианци, които стояха наблизо, ужасени подскочиха и на бегом се отдалечиха.
— Да, това е победа — прошепна Маартен, — но само ако внимаваме и не започнем да крещим, както ти направи току-що. Те са прекрасни същества и ние ще сме последните глупаци, ако не успеем да им спечелим доверието. Понякога ги дразним с нещо. Обаче с какво?
Привечер Маартен и Кросуел завършиха химическия анализ на дюрелианската храна и не намериха нищо вредно за човешкия организъм. Глътнаха по две таблетки против лош дъх, облякоха гащеризоните, обуха сандалите, минаха през дезинфекцията и се отправиха на празненството.
Отначало им поднесоха някаква гозба от зеленикаво-оранжеви зеленчуци с вкус на тиква. После вождът Морери произнесе кратка реч за това колко е важно да се развиват културните връзки. След речта поднесоха месо, приличащо на заешко. Думата бе предоставена на Кросуел.
— Само шепнешком, не забравяй! — напомни Маартен.
Кросуел стана и започна да говори. С каменно лице, използвайки предимно жестове, той тихо изброи сходните черти на народите на Дюрел и Земята.
Чедка превеждаше. Капитанът кимаше доволно. Същото правеха вождът и всички останали. Кросуел завърши вдъхновената си реч и седна. Маартен възбудено го халоса по рамото:
— Браво, Ед! Имаш природен дар… Какво става?
Кросуел зяпна от учудване.
— Гледай ги само!
Маартен се обърна. Вождът и останалите продължаваха да кимат.
— Чедка, попитай ги нещо — разсеяно промърмори капитанът.
Ебориецът зададе някакъв въпрос на вожда. Отговор не последва. Морери продължаваше да се поклаща.
— Идиотските ти жестове! — сети се Маартен. — Ти си ги хипнотизирал! — Той се почеса по врата и силно се изкашля. Около масата се разшаваха. Стопаните веднага престанаха да кимат, запремигваха учудено и започнаха бързо и нервно да говорят.
— Казват, че владеете магическа сила — превеждаше Чедка. — И още, че сте много странни същества и не са сигурни, дали могат да ви се доверят.
— А вождът какво казва? — унило попита Маартен.
— Той ги убеждава, че не сте чак толкова лоши. Уверява ги, че не сте искали да им причините зло.
— И на това сме благодарни. Хайде да си тръгваме, докато не сме сбъркали още нещо.
Той се надигна от стола. След него станаха Кросуел и Чедка.
— Ние се прощаваме с вас — шепнешком се обърна Маартен към вожда. — Моля ви за разрешение и други хора от нашата планета да ви посетят. Извинете ни за грешките, които допуснахме. Те бяха плод единствено на непознаването на вашите обичаи.
Чедка превеждаше, а Маартен продължаваше да говори, без да проявява емоции. Държеше ръцете си плътно до тялото. Говореше за единството на Галактиката, за нейните граждани, за мира и сътрудничеството, за ползата от размяната на стоки и произведения на изкуството, за солидарността на всички хуманоидни форми на живот във Вселената.
Морери, все още потресен от хипнозата, даде своите уверения за това, че земляните ще бъдат винаги добре дошли.
Сантиментален порив накара Кросуел да му подаде ръка. Вождът озадачено я разгледа после я взе в своята, без да разбира значението на този жест, но моментално я отхвърли и изписка от болка. Кожата на дланта му се изду, като при силно обгаряне.
— Какво му стана? — изплаши се Кросуел.
— Потта! — с убит глас поясни Маартен и отпусна рамене съкрушен. — Сигурно им действа като киселина. Хайде да изчезваме!
Дюрелианците заплашително ги наобиколиха. В ръцете на някои се появиха камъни и тояги. Вождът, все още сгърчен от болка, спореше за нещо със съплеменниците си. Земляните решиха да не чакат края на дискусията и предприеха стратегическо отстъпление към кораба с максималната скорост, на която беше способен подскачащият с жезъла Маартен.
Тъмната гора бе пълна с подозрителни звуци. Запъхтени, астронавтите стигнаха до кораба. Кросуел се спъна и при падането силно си удари главата в капака на люка.
— По дяволите!
В този момент почвата около кораба затрепери, напука се и започна да изчезва изпод краката.
— По-бързо! Мятайте се на кораба! — изкрещя Маартен.
Едва успяха да излетят, когато на мястото на кораба се появи пропаст.
— Пак тая дяволска вибрация! — Кросуел беше истински възмутен. — То пък толкова да не ни върви…
Маартен въздъхна и поклати глава.
— Направо не знам какво става на тая планета. Бих искал да се върна, да обясня…
— И без това прекалено много направихме — тъжно отбеляза Кросуел.
— Вярно. Само грешки, тъпи грешки. Започнахме с грешка и колкото и да се стараехме да изгладим отношенията в последствие, толкова повече се закопавахме.
— Проблемът не е в това какво правите — не бяха чували Чедка да говори с толкова съчувствие в гласа и без да се прозява. — За това не бива да се вините. Всичко се свежда до това какви сте по природа.
Маартен се замисли.
— Знаеш ли, може и да си прав. Нашият глас разрушава планетата им, нашите мимики ги хвърлят в ужас, нашите жестове ги хипнотизират, дъхът ни ги кара да припадат, а потта изгаря кожата им. Това са доста сериозни симптоми.
