Херера освободи единия си глезен и се хвърли към земята. Увисна на другия за миг, после жилавата трева не издържа тежестта му и той падна, като в последния момент успя да извие врат, за да не удари главата си.
Пакстън пусна диска и падна върху корема на Стелмън.
Дискът от трева, заедно с товара му от печено месо, диаманти и уиски, продължи нагоре, докато не се загуби от очите им.
Слънцето залезе. Без да говорят, тримата влязоха в пещерата с извадени бластери. Запалиха буен огън пред входа и се приготвиха да прекарат нощта.
— Ще пазим на смени — каза Херера. Пакстън и Стелмън кимнаха. — Прав беше Пакстън — добави след малко, — мисля, че се задържахме тук достатъчно дълго.
— Прекалено дълго — отвърна Пакстън.
Херера сви рамене.
— Веднага щом съмне, се качваме на кораба и излитаме.
— Ако успеем да стигнем дотам — обади се Стелмън.
Дрог се чувстваше силно обезкуражен. Бе наблюдавал ненавременното задействане на капана, борбата и измъкването на мираша. А и какъв хубав екземпляр беше! Най-едрият!
Сега си даваше сметка, че е сгрешил. В нетърпението си беше прекалил със стръвта. Минералите щяха да са достатъчни, защото мирашите явно много ги обичаха. Но не! Трябваше на всяка цена да подобри методите на предците си и да заложи и хранителни стимули! Нищо чудно, че се отнесоха с подозрение при толкова претоварени сетива.
Сега бяха разярени, нащрек и определено опасни.
А истински разяреният мираш беше една от най-страшните гледки в цялата галактика.
Когато двете луни на Ебонай се показаха над склоновете на запад, Дрог се почувства ужасно сам. Виждаше огъня, който гореше пред пещерата на мирашите. С помощта на пряката перцепция долавяше как трите животни седят вътре с напрегнати сетива, с готови за стрелба оръжия.
Кожата от мираш наистина ли си струваше всичките тези неприятности?
Дрог определено би предпочел да се носи на пет хиляди метра височина, да подрежда фигурки от облаците и да мечтае. Искаше да поглъща радиация, вместо да се тъпче с разни гадости. А и каква полза имаше изобщо от ловуването и капаните? Ненужни умения, от които неговите сънародници отдавна вече не се нуждаеха.
За миг беше убеден в това, но после, в един проблясък на чистата перцепция, разбра за какво става дума.
Наистина, ебонайците бяха надраснали борбата за оцеляване и конкуренцията, бяха се преборили и с опасността от възникването им, но Вселената беше огромна и криеше много изненади. Кой би могъл да предскаже какво ще се случи, с какви нови опасности ще се сблъска расата им? И как биха се справили с тях, ако преди това са загубили ловния си инстинкт?
Не, миналото трябваше да се запази, поне за да служи като обеца на ухото, като напомняне, че мирният, интелигентен живот е нещо нестабилно във враждебно настроената Вселена.
Щеше да вземе кожата на този мираш или да умре!
Най-важното беше да накара зверовете да излязат от пещерата. Сега ловните му познания се бяха върнали в главата му.
Бързо, ловко, той се превърна в уста на мираш.
— Чу ли това? — попита Пакстън.
— Стори ми се, че чух нещо — потвърди Стелмън и тримата се вслушаха.
Звукът се разнесе пак. Беше глас, който викаше:
— Помощ! Помогнете ми! Моля помогнете ми!
— Това е момиче! — Пакстън скочи на крака.
—
— Моля, помогнете ми! — виеше женският глас. — Няма да издържа дълго! Няма ли кой да ми помогне?
Лицето на Пакстън се наля с кръв. След миг я видя — дребна, нежна фигура, застанала край повредения си спортен звездолет (каква глупост, да тръгне сама!). От всички страни към нея приближаваха зелени лигави чудовища. Тогава се появи и
Пакстън взе още един бластер.
— Отивам там — каза той хладнокръвно.
— Седни и мирувай, кретен такъв — изръмжа Херера.
— Чу виковете, нали?
— Това не може да е истинско момиче — обясни Херера. — Откъде на тази планета ще се появи момиче?
— Ще отида да разбера — заяви Пакстън и размаха двата бластера. — Може наблизо да е катастрофирал голям кораб или да е излязла да се поразходи…
— Сядай! — изкрещя Херера.
— Прав е — опита се да го вразуми Стелмън. — Дори и да е истинско момиче, в което се съмнявам, не можем да направим нищо.
— Помощ! Помогнете! Напада ме! — изпищя гласът вън.
— Махни се от пътя ми! — извика Пакстън с нисък, заплашителен глас.
— Наистина ли смяташ да отидеш? — попита Херера изумено.
— Да! Да не би да искаш да ме спреш?
— Върви — Херера посочи изхода.
— Не можем да го оставим да отиде! — извика Стелмън.
— Защо не? Него ще погребваме — отговори Херера лениво.
— Не се безпокой за мен — каза Пакстън. — Ще се върна след петнайсет минути. С нея.
Той се завъртя на пета и тръгна към изхода. Херера се наведе напред и с прецизно движение запрати по Пакстън една цепеница за огъня. Стелмън го улови, докато падаше.
Положиха го в дъното на пещерата и продължиха бодърстването си. Изпадналата в беда дама продължи да пищи още цели пет часа. Това беше доста време дори и за телевизионен сериал — Пакстън нямаше как да не се съгласи с това.
Мрачната дъждовна сутрин завари Дрог на стотина метра от пещерата на мирашите. Видя ги как излизат заедно, близо един до друг, с насочени оръжия. Следяха внимателно с поглед всяко движение наоколо.
Защо не бе успял със зова на устата? Според наръчника на съгледвачите, това беше безотказно средство за привличане на мъжкари. Може би не бяха в размножителен период?
Движеха се към металния овал. Дрог позна, че това е някакво примитивно средство за придвижване в космоса. Беше зле направено, но ако мирашите успееха да влязат вътре, нямаше да успее да ги залови.
Би могъл чисто и просто да им направи тривестация и толкова. Но нямаше да е много благородно. Древните ебонайци преди всичко са били милостиви и състрадателни, а младите съгледвачи искаха да са като тях. Освен това тривестацията не беше автентичен пионерски метод.
Оставаше илитроцията. Това беше най-старият трик, описан в книгите. За да го приложи, трябваше да се приближи още повече. Нямаше какво да губи.
За щастие, климатичните условия също бяха на негова страна.
В началото, в краката им плъзна тънък пласт мъгла. Когато обаче воднистото слънце започна да се изкачва по небосклона, пластът се удебели и сгъсти. Херера изруга ядосано и извика:
— Стойте един до друг, съвсем близо. Какъв късмет!
Скоро, за да не се изгубят, се уловиха за раменете. Бластерите бяха готови за стрелба.
