Нещата от металния обект — общо осем на брой — застанаха в тесен кръг. Едното държеше мъртвата женска, а останалите стискаха металните си пръчки, насочени във всички посоки. Хум се приближи и ги попита какво не е наред.
— Не разбирам — обясни той след това. — Употребиха думи, които не съм научил. Все пак схванах, че не са доволни.
Чудовищата отстъпваха. Един друг селянин, който бе решил, че е време, уби жена си на прага на колибата. Групата чудовища спря и забръщолеви. После повикаха Хум.
След разговора си с тях, Хум започна да движи тялото си удивено.
— Ако съм разбрал правилно — обясни той, — те ни заповядват повече да не убиваме жените си!
— Какво!? — извикаха Кордовир и неколцина други.
— Ще попитам пак.
И Хум отново влезе в разговор с чудовищата, стиснали метални пръчки в пипалата си.
— Точно така — каза той след малко и без повече обяснения замахна с опашка. Запрати едно от съществата чак в другия край на селския площад. Останалите стиснаха още по-здраво пръчките си и бързо заотстъпваха.
Когато си отидоха, селяните преброиха седемнайсет мъртви мъже. Поради някаква причина самият Хум не беше пострадал.
— Сега ще ми повярвате ли? — изкрещя Кордовир. — Тези създания умишлено изрекоха неистина! Заявиха, че няма да ни закачат, а после убиха седемнайсет наши! Това е не само неморален акт, но и организирано убийство!
Човешкото въображение просто не можеше да го побере.
— Предумишлена неистина! — крещеше Кордовир светотатството, поболял се от ненавист. Мъжете рядко говореха за възможността някой да говори неистини.
Когато напълно осъзнаха какво означава понятието
Сякаш най-лошите кошмари се бяха превърнали в реалност. Изведнъж стана ясно, че онези същества не убиват жени. Явно им позволяваха да се плодят неограничено. Дори само мисълта беше достатъчна, за да накара един силен мъж да повърне.
Резервните жени излязоха от кошарата си и заедно с омъжените настояха да разберат какво се е случило. Когато им казаха, се възмутиха два пъти повече от мъжете, защото такава е женската природа.
— Убийте ги! — крещяха резервните жени. — Не им позволявайте да променят живота ни! Не им позволявайте да ликвидират морала!
— Така е — каза Хум тъжно. — Трябваше да го предвидя.
— Да бъдат убити незабавно! — извика една жена. Тъй като беше резервна, засега нямаше име, но пък за компенсация имаше пламенен характер.
— Ние жените желаем да водим морален, приличен живот и да мътим яйца в кошарата, докато ни дойде времето за брак. Как бихме могли да искаме повече!? Тези чудовища ще унищожат начина ни на живот! Ще ни направят също толкова ужасни, колкото са те самите!
— Сега вече разбрахте! — крещеше Кордовир на мъжете. — Предупредих ви, казах ви го, но не ми обърнахте внимание! По време на криза младите мъже трябва да слушат по-възрастните!
В гнева си той уби двама младежи само с един удар на опашката си. Селяните го аплодираха.
— Да ги прогоним — не преставаше Кордовир, — преди да са ни унищожили!
Всички жени се втурнаха да се справят с пришълците.
— Те имат убиващи метални пръчки — отбеляза Хум. — Жените знаят ли това?
— Съмнявам се — отвърна Кордовир. Сега изглеждаше напълно спокоен. — По-добре отиди да им кажеш.
— Уморен съм — каза Хум намръщено. — Аз превеждах. Защо не отидеш ти?
— О, хайде да отидем и двамата — ядоса се Кордовир, отегчен от вечно променящите се настроения на младежите. Придружени от половината жители на селото, те тръгнаха след жените.
Настигнаха ги на билото, от което се виждаше металният обект. Хум им каза за убиващите пръчки, докато Кордовир размишляваше как да бъде решен проблемът.
— Търкаляйте върху тях камъни — каза той на жените след малко. — Може би металът на летящия им предмет ще се счупи.
Жените се заеха да бутат камъни надолу по склона с огромна енергия. Някои от камъните отскочиха от металната обшивка. В същия миг откъм предмета долетя огън и няколко жени паднаха мъртви. Земята потрепери.
— Да се връщаме — каза Кордовир. — Жените се справят добре, а от това клатене на земята ми се вие свят.
Заедно с останалите мъже се отдалечи на безопасно разстояние и продължи да наблюдава какво става.
Жените умираха постоянно, но бройката им се попълваше от жени от други села, които също бяха чули за заплахата. Сега те се сражаваха за домовете си, за правата си и бяха по-ожесточени, отколкото би могъл да бъде който и да било мъж. Обектът изпращаше огън по целия склон, но по този начин се откъртваха още повече камъни, които също се търкаляха към него. Най-накрая и от долния му край изригна силен огън.
Започна срутване, само че обектът успя да се издигне във въздуха точно навреме. В началото едва не се блъсна в планината, но после застана неподвижно и скоро се превърна в черна точка на фона на по- голямото слънце. После изчезна.
Същата вечер стана ясно, че са убити 53 жени. Това не беше лошо, защото този акт подпомагаше ограничаването на излишната женска популация. Сега проблемът бе дори още по-сериозен, защото наведнъж бяха загинали и седемнайсет мъже.
Кордовир се чувстваше особено горд от себе си. Собствената му жена бе загинала геройски в сражението, но той веднага си взе друга.
— По-добре е в продължение на известно време да убиваме жените си на по-малки интервали — каза той една вечер пред Събранието. — Докато положението се нормализира.
Оцелелите жени го чуха от кошарата и аплодираха думите му.
— Чудя се, къде ли са отишли онези същества — каза Хум и постави въпроса за разглеждане пред всички.
— Вероятно са отишли да поробят някоя беззащитна раса — предположи Кордовир.
— Не е задължително — намеси се Мишил и вечерният спор започна отново.
Информация за текста
© 1953 Робърт Шекли
© 1996 Владимир Германов, превод от английски
Robert Sheckley
The Monsters, 1953
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Издание:
„Мириам“ ЕООД, София, 1996
ISBN: 954-584-186-9
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8940]
Последна редакция: 2008-08-26 15:30:00
