седмица.
— Питам ви сериозно, Джим Рейдър. Никого не принуждаваме да си играе със смъртта.
— Аз искам.
Майк Тери се обърна към публиката:
— Дами и господа, разполагам с копие от изчерпателен психологически тест, който една безпристрастна фирма за психологическо изследване направи на Джим Рейдър по наше искане. Всеки от вас, който желае, може да получи екземпляр само срещу двадесет и пет цента, с които се покриват пощенските разходи. Тестът показва, че Джим Рейдър е здрав, уравновесен, отговорен е за всяка своя постъпка. — Той се обърна към Рейдър:
— Все още ли държите да се включите в състезанието, Джим?
— Да.
— Много добре — извика Майк Тери. — Джим Рейдър, представям ви вашите бъдещи убийци.
Бандата на Томпсън се покачи на сцената, освирквана от публиката.
— Погледнете ги, приятели — продължи Майк Тери с нескривано презрение. — Само ги погледнете. Антисоциални, напълно порочни, напълно аморални. Тези хора не следват друг закон освен извратения закон на престъпника, нямат друга чест, освен честта на страхливо наетия убиец. Те са обречени от нашето общество, което няма да търпи действията им дълго, обречени на преждевременна и безславна смърт.
Публиката ентусиазирано викаше.
— Какво ще кажете, Клод Томпсън? — попита Тери.
Клод, говорителят на бандата, пристъпи към микрофона. Беше слаб, гладко избръснат мъж, облечен старомодно.
— Смятам — каза Клод Томпсън с пресипнал глас, — смятам, че не сме по-лоши от другите. Искам да кажа, че сме както войници по време на война, те също убиват. А погледнете подкупите в правителството, в профсъюзите. Всеки взима рушвет.
Това беше неговият малък закон. Но колко бързо, с каква прецизност Майк Тери разруши разсъжденията на убиеца. Въпросите на Тери проникнаха право в мръсната му душа.
В края на разговора Клод Томпсън се потеше, бършеше лицето си с копринена кърпичка и хвърляше бързи погледи към своите хора.
Майк Тери сложи ръка на рамото на Рейдър.
— Това е човекът, който се съгласи да стане ваша жертва, ако успеете да го хванете.
— Ще го хванем — закани се Томпсън и увереността му взе да се възвръща.
— Не бъдете прекалено сигурни — предупреди го Тери. — Джим Рейдър се е бил с диви бикове, сега се бие с чакали. Тей е средният човек. Той е народът, който иска крайна разплата с вас и подобните вам.
— Ще го хванем — повтори Томпсън.
— И само още едно нещо — много меко добави Майк Тери. — Джим Рейдър не е сам. Хората на Америка са с него. Добри самаряни от всички краища на нашата голяма страна са готови да му помогнат. Невъоръжен, беззащитен, Джим Рейдър може да разчита на помощта и великодушието на хората, чийто представител е. Така че не бъдете прекалено уверени, Клод Томпсън. Средните хора са за Джим Рейдър, а те са много.
Рейдър мислеше за това, докато лежеше неподвижно в шубрака. Да, хората му бяха помогнали. Но те бяха помогнали и на убийците.
Потръпна. Спомни си, че сам бе направил своя избор. Той, само той, носеше отговорност. Психологическият тест го деказваше.
И все пак доколко бяха отговорни психолозите, които му дадоха теста? До каква степен беше отговорен Майк Тери за това, че предлага на един бедняк толкова много пари? Обществото беше изплело примка и я беше нахлузило около врата му, а той се бесеше на нея, като наричаше това свободна воля.
Чия е вината?
— Аха! — извика някой.
Рейдър погледна и видя до себе си внушителен мъж. Облечен в ярко вълнено сако. На врата си носеше бинокъл, а в ръката — бастун.
— Господине — промълвн Рейдър, — Моля ви, не ме издавайте.
— Хей — извика внушителният мъж, сочейки с бастуна си, — ето го тук!
„Луд, помисли си Рейдър. Проклетият глупак сигурно си мисли, че играе на стражари и апаши.“
— Точно тук! — изкрещя човекът. Като проклинаше, Рейдър скочи на крака и побягна. Излезе от дерето и съзря в далечината бяла сграда. Насочи се към нея. Зад себе си все още чуваше гласа на мъжа.
— Насам, оттук. Гледайте, глупаци, пак ли не го виждате?
Убийците стреляха отново. Рейдър тичаше и се препъваше в неравната земя, премина покрай три деца, които си играеха в къщичка на едно дърво.
— Ето го! — викаха децата. — Ето го!
Рейдър изпъшка и продължи да тича. Стигна до стъпалата на сградата и видя, че беше църква.
Като отваряше вратата, един куршум го улучи в капачката на дясното коляно. Падна и едва пропълзя в църквата.
Телевизорът в джоба му предаваше: „Какъв край, приятели, какъв край. Рейдър е улучен. Той е улучен, приятели, той пълзи сега, той страда, но не се е предал. Не и Джим Рейдър.“
Рейдър лежеше на пътеката до олтара. Чуваше нетърпеливия глас на детето как казва: „Влезте вътре, мистър Томпсън. Побързайте, все още можете да го заловите.“
Рейдър се чудеше не се ли смята църквата за неприкосновено убежище?
Тогава вратата се блъсна и той разбра, че обичаите вече не се зачитат. Събра сетни сили, пропълзя покрай олтара и излезе през задната врата на църквата.
Намираше се в старо гробище. Пълзеше покрай кръстове и звезди, покрай мраморни и гранитни плочи, покрай каменни гробници и груби дървени кръстове. Куршум се удари в надгробния камък до главата му и го посипа с отломки. Той пропълзя до ръба на изкопан гроб.
Помисли си, че го бяха измамили. Всичките тези приятни, нормални средни хора. Нали те го обявиха за свой представител? Не се ли заклеха да защищават своето? Не, те го ненавиждаха. Защо не беше разбрал това? Техният герой е хладнокръвният убиец с безизразен поглед — Томпсън, Капоне, Били Кид, Младия Локинвар, Ел Сид, Качълейн6 — човекът, лишен от човешки страхове и надежди. Те боготворяха него — мъртвия, неумолим като робот убиец, и копнееха да почувствуват ритниците му в лицето си.
Рейдър се опита да се помръдне и се плъзна безпомощно в изкопания гроб. Лежеше по гръб и гледаше синьото небе. В този момент над него се мярна черен силует и закри небето. Проблесна метал. Силуетът бавно се прицели. И Рейдър завинаги изгуби всяка надежда.
— Почакай, Томпсън — прогърмя през усилвателите гласът на Майк Тери.
Пистолетът трепна.
— Часът е пет и една секунда! Седмицата изтече! Джим Рейдър спечели!
Публиката в студиото шумно ликуваше. Бандата на Томпсън беше наобиколила гроба и всички бяха навъсени.
— Той спечели, приятели, той спечели — викаше Майк Тери. — Гледайте, гледайте на екраните си. Полицията пристигна, те отвеждат бандитите настрана от жертвата, която не можаха да убият. И всичко това благодарение на вас, добри самаряни на Америка. Гледайте, приятели, гледайте, грижливи ръце измъкват Джим Рейдър от гроба, който беше последното му убежище. Там е и добрата самарянка Джанис Мороу. Може ли това да е началото на една любов? Изглежда, че Джим е припаднал, приятели, дават му възбудително средство. Той спечели двеста хиляди долара. А сега да чуем няколко думи и от Джим Рейдър.
Последва кратко мълчание.
— Странно — обади се Майк Тери. — Страхувам се, че точно сега няма да чуем Джим Рейдър. Лекарите го преглеждат. Един момент…
Тишина. Майк Тери избърса челото си и се усмихна.
— Това е от напрежението, приятели, от ужасното напрежение. Лекарят ми казва… И така, приятели, временно Джим Рейдър не е на себе си. Но това е само засега. Джей Би Си ще наеме най-добрите психиатри
