ЖУЛИЕТА
Светините към нас не дават знак.
РОМЕО
Но често благосклонни са все пак!
О, чувствам, че грехът ми опростен е!
ЖУЛИЕТА
Ала светинята го стори свой!
РОМЕО
Упрекваш ме. Тогава пак във мене
да дойде той!
ЖУЛИЕТА
Сега са два на брой!
ДОЙКАТА
Вървете, мила! Майка ви ви дири.
РОМЕО
Коя е майка й?
ДОЙКАТА
Коя ще бъде!
Стопанката на тази къща, момко.
Жена добра и умна, и почтена.
Пък аз съм дойката на дъщеря й —
с която си говорихте сега.
За сведение, който я получи, —
ще пипне тежичка торба с монети.
РОМЕО
Какво говориш? Тя е Капулети?
Защо, защо прекрачих този праг?
Сега живот ми дава смъртен враг!
БЕНВОЛИО
Да тръгваме! Разгарът мина вече.
РОМЕО
И моето спокойствие отвлече!
КАПУЛЕТИ
Не, господа, и дума да не става!
Приготвили сме мъничка закуска…
Щом толкоз настоявате, добре.
Благодаря на всички. Лека нощ!
Слугите, още факли!… А пък ние —
в креватите, че вече стана късно.
Е, лека нощ! Отивам да си легна.
ЖУЛИЕТА
Почакай, кой е оня там?
ДОЙКАТА
Синът
на стария Тиберио.
ЖУЛИЕТА
А оня
отляво, дето ей сега излезе?
ДОЙКАТА
Петручио. Да, той е.
ЖУЛИЕТА
А след тях,
тоз, дето не танцува ни веднъж?
ДОЙКАТА
Не го познавам.
ЖУЛИЕТА
Бягай, разузнай!…
Ако излезе, че е задомен,
саванът ще е булото за мен!
ДОЙКАТА
Ромео бил, хлапакът му с хлапак!
Наследникът на дъртия Монтеки!
ЖУЛИЕТА
Узнах го късно, за да се опазя,
обикнах го, преди да го намразя —
вещае ми — усещам — кръв и мрак
