Кралица Маб9. Това е таз, която
бабува на останалите феи.
На ръст е като фигурката дребна,
изрязана в ахатовия пръстен
на някой член на общински съвет;
понесена от впряг прашинки, тя
препуска всяка нощ по носовете
на хъркащите. Нейната каляска
е лешник, издълбан от чичо Червей
и майстор Катеричко, открай време
доставчици придворни на коли
за феите; отгоре вместо сенник
тя има две крилца на водно конче,
за спици служат й крака на паяк,
а паяжинни нишки — за юзди;
хамутите й са от лунен блясък,
а пък камшикът й — от кост на бръмбар
с привързан звезден лъч; едно комарче
на капрата седи в ливрея сива,
по-дребничко от кръглите живинки,
които между пръстите се въдят
на мързеланите. Тъй всяка нощ
Кралица Маб препуска, без да спира,
през мозъци на влюбени — и те
сънуват нежности; по колена
на царедворци — и насън те виждат
отличия; по пръсти на юристи —
и те броят в съня си хонорари;
по устни на моми — и те бълнуват
целувки цяла нощ (и туй не стига,
но пришки им издува Маб, задето
са лакоми за сладки); някой път
Кралицата препусва по носа
на дърт сановник и на него в миг
му се присънва подкупче богато;
след туй с опашка на прасе-сукалче
носа на пастора погъделичква
и нему се привиждат нови служби;
а други път по гърлото минава
на спящ войник и той сънува в миг
велико колене на враговете,
засади, пробиви, испански шпаги,
наздравици направо от ведрото,
бой барабанен… и от него стреснат,
набързо изругава две молитви,
обръща се на другата страна
и пак захърква; Маб е таз, която
играе си да счепква конски гриви
и нощем прави възли във косите
на рошлите, та те да си докарват
нещастия, когато ги развържат;
и тя натиска в тъмното момите,
щом те заспят по гръб, и тъй ги учи
да носят онуй бреме, от което
се бременее; Маб е тази…
РОМЕО
Стига!
Меркуцио, говориш празни думи!
МЕРКУЦИО
А как да бъдат пълни те, когато
говоря ви за сънищата, тези
чада на празна леност, оплодена
от празната фантазия, която
е по състав от въздуха по-тънка,
а по менливост — по-непостоянна
от този вятър, който преди малко
е милвал хладно-мраморната гръд
на Севера, но охладял към нея,
с презрение в миг казва: „Фу!“ и хуква
към тънещия в росна нега Юг!
БЕНВОЛИО
Тоз вятър май отвлече ни далече
и за вечеря закъсняхме вече.
РОМЕО
Пък аз боя се, че сме подранили.
Душата ми предчувства, че там горе
звездите готвят ми неясна участ,
която тази нощ ми дава в заем
тъй весела забава, за да може
след туй във кратък срок да ми измъкне
като жестока неустойка този
немил живот, заключен във гръдта ми.
Но нека води ме по своя воля
кормчията на моята съдба!
Да влизаме без страх, макар незвани!
БЕНВОЛИО
Това се иска! Бийте, барабани!
Пета сцена
