РОМЕО
Не бързай, драги! Мога да чета.
„Синьор Мартино с жена му и дъщерите му, граф Анселмо и красивите му сестри; уважаемата вдовица на Витрувио; синьор Плаченцио и милите му племеннички; Меркуцио и брат му Валентин, моят чичо Капулети с жена му и дъщерите; прекрасната ми племенница Розалина; Ливия; синьор Валенцио и братовчед му Тибалт; Лучио и веселата Елена.“
Отлично общество. Къде ги каниш?
СЛУГАТА
У нас.
РОМЕО
Къде „у вас“?
СЛУГАТА
Вкъщи. На вечеря.
РОМЕО
Но в чия къща?
СЛУГАТА
На господаря, чия?
РОМЕО
Прав си, трябваше първо за него да те запитам.
СЛУГАТА
Аз ще ви го кажа и без да питате. Моят господар е богатият синьор Капулети и ако вие не сте от дома на Монтеките, заповядайте довечера да му обърнете една чашка! Да ви поживи Господ!
БЕНВОЛИО
На този празник твойта Розалина
ще бъде роза сред една градина,
цъфтяща от веронски красоти.
Да идем там! Със тях сравни я ти
и в погледа ти твоята избрана
ще стане изведнъж от лебед — врана.
РОМЕО
О, кажат ли го тези две зеници,
тъй често давени и все пак живи,
да пламнат като явни еретици
за богохулства и слова лъжливи!
Не може друга чар такъв да има!
Не, моята любов е несравнима!
БЕНВОЛИО
Не несравнима. Само несравнена.
Видял си я от други отделена,
но ако дойдеш с мене, ново чудо
ще сложим на отсрещното й блюдо
и вярвай, то за миг ще наклони
на взора ти кристалните везни.
РОМЕО
Ще дойда не на лов за образ нов,
а за да зърна своята любов!
Трета сцена
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Къде е дъщеря ми? Нека дойде!
ДОЙКАТА
Извиках я. Това е вярно, както
че на дванайсет още бях мома!
Хей, агънце! Хей, пиле! Где се дяна
това девойче? Де си, Жулиета?
ЖУЛИЕТА
Защо ти трябвам?
ДОЙКАТА
Майка ти те вика.
