Дано успеете във тази роля
на изповедник. Тръгвайте, мадам!
БЕНВОЛИО
Добрутро, братовчеде!
РОМЕО
Как, нима е
все още в пелените си денят?
БЕНВОЛИО
Сега би девет!
РОМЕО
Времето се мае,
когато черни мисли ни гнетят…
Не беше ли баща ми тук сега
и где така внезапно той избяга?
БЕНВОЛИО
Отиде си. Кажи: каква тъга
Ромеовите часове разтяга?
РОМЕО
Тъга по туй, което съкращава —
щом имам го — тез същи часове.
БЕНВОЛИО
Любов?
РОМЕО
Обратното!
БЕНВОЛИО
Вражда тогава?
РОМЕО
Любов, която без ответ зове!
БЕНВОЛИО
Уви, Амур, тъй прелестен на вид,
нерядко бива злобен и сърдит!
РОМЕО
Уви, Амур и с вързани очи,
към нас успява път да различи…
Къде ще хапнем?… Ха, следи от бой!
Не говори! До мене стигна той.
Омразата, аз виждам, действа вещо.
Но любовта и тя е страшно нещо:
любов — жестока ласка, нежен яд,
от хаоса новосъздаден свят,
пух тежък, леден пламък, болно здраве
невярваща си вяра, сън наяве —
такваз е в мене, братовчеде, тази
любов, която своя пламък мрази!
Извиквам смях, нали?
БЕНВОЛИО
По-скоро сълзи.
РОМЕО
Защо?
БЕНВОЛИО
Защото виждам, че дошъл си
по пътя на страстта до край суров.
РОМЕО
Това ще е излишък от любов:
до мъката, що тегне в мойта гръд,
щом твойта легне, ще се разплодят
без бавене! Приятелю злодей,
да размножаваш мойта скръб недей!
С въздишки страстни свода ний кадим;
опитай се да пръснеш този дим —
в миг пламъци ще лумнат от очи;
но хайде на пожара попречи —
в море от плач ще потопиш света.
Това, приятелю, е любовта.
И още: зорка лудост, тъжна радост,
горчилка адска и небесна сладост!…
Прощавай, драги!
БЕНВОЛИО
Не, Ромео! Стой!
Не ме обиждай с този отказ свой!
РОМЕО
Да, откъс! Аз откъснат съм оттук!
Какво е туй „Ромео“? Празен звук!
БЕНВОЛИО
Кажи ми искрено, коя е тя?
