ЖУЛИЕТА
Какво ще заповядате, мадам?
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Ела насам!… Ти, дойке, остави ни
да поговорим… Или не! Постой!
Като размисля, май е по-добре
и ти да слушаш. Дъщеря ми, знаеш,
е вече стигнала известна възраст…
ДОЙКАТА
Известна я! На мен ако не е
известна до минутка! Аз, която…
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Да. Тя навършва скоро четирнайсет…
ДОЙКАТА
От тези зъби четирнайсетте —
макар че само четри май са те —
залагам, че на четирнайсет точно
ще стане не след много! Още колко
остава до Петровден?
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Две недели.
ДОЙКАТА
След две недели, значи, през нощта
срещу Петровден тя ще стане точно
на четирнайсет. С моето Сузанче —
мир на праха й! — двете нали бяха
връстнички с нея. Бедното ми чедо,
не съм го заслужавала! Та, казвам,
в нощта срещу Петровден тя ще стане
на четирнайсет. Толкоз, няма грешка!
Сега сме единайстата година
от земетръса, а добре си спомням,
че я отбих на него точно ден.
С пелин си бях намазала зърното
и бях я взела в скути до зида
на гълъбарника; седим на припек —
вий двамата със господаря бяхте
отишли в Мантуа — и изведнъж,
като й догорча, че като писна,
глупачето, и точно в този миг
се люшна оня ми ти гълъбарник,
така че не разбрах сама кога
съм хукнала да бягам! Единайсет
години са изтекли оттогава.
Тя вече бе проходила — какво ти
проходила! — търчеше като зайче
и даже ден преди това й беше
изскочила цицина на челцето;
а мъж ми — царство му небесно, той
обичаше шегите! — я повдигна
и вика: „Сега падай по очи;
когато порастеш, по гръб ще падаш.
Ще падаш ли? А, Жули?“ и, ей Богу,
това фъндъче спря да се дере
и каза: „Да!“ Като помислиш само:
случайни думички, а пък се сбъдват!
Ще си го спомням, докато съм жива!
„Ще падаш ли? А, Жули?“ А то: „Да!“
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Добре, разбрахме го. Сега мълчи!
ДОЙКАТА
Мълча, госпожо. Само че отвътре
надува ме, като си спомня само
как млъкна изведнъж и каза: „Да!“
А, честна дума, буцата й беше
като яйце на млад ерген. Огромна
цицина, казвам ви! А пък мъжът ми:
„Когато порастеш, по гръб ще падаш.
Ще падаш ли? А, Жули?“ А пък то
веднага млъкна и му казва: „Да!“
ЖУЛИЕТА
И ти млъкни, бъбривке без юзда!
ДОЙКАТА
Добре, ще млъкна. Бог да ти помага!
Ти стана най-чудесната от всички,
които съм откърмила. Дано
дочакам щастието да те видя
омъжена, не искам нищо друго!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
„Омъжена.“ По тоз въпрос те викнах
да ти говоря. Как си мислиш, дъще:
не е ли вече време за венчило?
ЖУЛИЕТА
Не съм мечтала за подобна чест.
ДОЙКАТА
