предшествани от пролог, издърдорен
с ухо към подсказвана. Ние нека
му тропнем една джига8, а пък те
да ни жигосват, както им се ще
за грубостта!
РОМЕО
Не ми е днес до танци.
На мене дайте ми да нося факла.
Понеже мрачен съм, ще ви посветя.
МЕРКУЦИО
А, не, Ромео, ще танцуваш с нас!
РОМЕО
На вас е леко в тез обувки бални,
а мен ми тегнат мисли погребални
надолу към земята.
МЕРКУЦИО
А крилцата
на Купидон? Нали си влюбен ти —
вържи си ги и леко полети
насам-натам!
РОМЕО
Но там е, че той сам
с крилата си наместо да ме вдигне,
свали ме със стрелата си на място!
Любов, теглото ти едва издържам,
така съм хлътнал в тебе!
МЕРКУЦИО
А я караш
тя да издържа твоето тегло,
когато хлътваш в нея, толкоз нежна!
РОМЕО
Кой? Любовта? Не, тя към мен е груба
Боде ме тя жестоко като трън!
МЕРКУЦИО
Щом тя за теб е трън, ти глог бъди!
Щом тя боде и ти я набоди!…
Подайте ми калъфка за лицето!
Муцуна връз муцуната! Сега
на грозотата ми и да се смеят,
таз маска вместо мен ще се черви!
БЕНВОЛИО
Напред! Похлопайте на този вход
и влезем ли, веднага всеки в танца!
РОМЕО
Аз искам факла. Радостните нека
рогозките с пети да гъделичкат —
аз следвам мъдростта от старини:
„Тоз, който свети, гледа отстрани.“
Играта е добра, но аз съм вънка!
МЕРКУЦИО
Не вънка си, а вътре до ушите
в бездънното тресавище на свойта —
със извинение — любов, отдето
ний за опашката ще те измъкнем!
Върви, върви! Хабим по светло факли!
РОМЕО
Сега е нощ.
МЕРКУЦИО
Аз казвам, господине,
че от умуване нощта ще мине.
Най-умното накрая си остава:
по-малко ум и повече забава!
РОМЕО
Тоз път не ми се вижда умно то.
МЕРКУЦИО
А можеш ли ни обясни защо?
РОМЕО
Сънувах сън.
МЕРКУЦИО
И аз!
РОМЕО
Какъв? Кажи!
МЕРКУЦИО
Такъв: че сънищата са лъжи!
РОМЕО
Не, те предсказват истински неща.
МЕРКУЦИО
Разбрах — при теб била е през нощта
