Да, точно чест! Ако не бях ти дойка,
бих казала, че цицала си мъдрост!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
А време е за сватба да помислиш.
По-млади и от теб девойки знатни
са вече задомени и със рожби.
Самата аз бях вече твоя майка
на възрастта, в която ти, Жулиета,
все още се момееш. Но накратко:
граф Парис иска твоята ръка.
ДОЙКАТА
Ах, Жуленце, това се казва мъж!
Красив и нежен. Сякаш е от восък!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
По-чуден цвят Верона не познава!
ДОЙКАТА
Да, точно цвят! Да, честна дума, цвят!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Но ти кажи: на тоз красив младеж
желаеш ли ръка да подадеш?
Той днес ще е на гости у дома —
във тома на лицето му сама
ти ред по ред усърдно прочети
на красотата нежните черти
и ако яснота не ти достига
във някой ред на тази ценна книга,
търси разгадката за всеки спор
в тълковника на бистрия му взор.
На този сборник, дъще, чист и скъп,
му липсват две корици, един гръб —
ти ценността му, скъпа, опази я
във своята изящна подвързия!
Цени се двойно книгата, когато
и разказът, и скобките са злато,
а Парис теб ще те обогати,
без нещо свое да загубиш ти.
ДОЙКАТА
Какво? Да губи тя? О, Боже прави!
Напротив, много скоро ще прибави!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Кажи, ще го погледнеш ли с любов?
ЖУЛИЕТА
Ако почувствам във сърцето зов.
Но волност на очите си ще дам
дотам, додето е угодно вам.
СЛУГАТА
Господарко, гостите са посрещнати, трапезата — сложена, ваша милост — очаквана, госпожицата дирена, дойката — попържана; изобщо вкъщи е пъкъл същи. Слизайте, моля ви!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Върви! Ще те последваме веднага.
Граф Парис чака. Тръгвай с мене, драга!
ДОЙКАТА
Върви, дете, и свойто графче дръж!
Жената — денем, нощем — иска мъж!
Четвърта сцена
РОМЕО
Какво решаваме? Дали да почнем
с приготвената реч, или да влезем
без много извинения, направо?
БЕНВОЛИО
Брътвежите излязоха от мода.
Ще минем без Амур, очи превързал
и глупаво към дамите насочил
татарски лък от шарено дърво
като хлапе, поставено да пази
от гарги лозето; и без да бъдем
