РОМЕО
А мога ли без искри да пламтя?
БЕНВОЛИО
Не, без шега!
РОМЕО
Ти казваш на болника
„не, без шега“ свещеника да вика!
Една жена аз любя с огнен плам!
БЕНВОЛИО
Това, че е жена, улучих сам!
РОМЕО
Дали улучи колко е прекрасна?
БЕНВОЛИО
По-лесно се улучва цел по-ясна.
РОМЕО
Тук не улучи: тя като Диана6
е в ризница от девственост изляна,
в която малкият Амур, уви,
напразно все стрелите си криви.
За нежни речи тя преграда има,
за жарък взор не е възпламенима
и безнадеждно скутът й закрит е
за златото, подкупващо светците.
Да, тя богата откъм красота е,
но на земята ще я завещае!
БЕНВОЛИО
Обет е дала за моминство строго?
РОМЕО
И тъй, пестейки се, прахосва много,
защото своя чар като сковава,
от този чар потомците лишава.
Красива, скромна — мен тя хвърли в ада,
за да спечели рая си в награда,
и ей ме: жив, но по безкръвен начин
убит от нейния обет безбрачен!
БЕНВОЛИО
Послушай мене: забрави за нея!
РОМЕО
Ти искаш да забравя да живея?
БЕНВОЛИО
Огледай се за други красоти
наоколо!
РОМЕО
Не, тъй насочваш ти
към нея дваж по-силно мисълта ми:
нали под маски прелестните дами
към себе си по-силно ни влекат,
защото, скрит зад черното, ликът
е в спомена ни с двойна красота;
не помни ли дваж по-красив света
тоз, който е останал без очи?
И най-красивата ми посочи —
ликът й чуден ще ми спомня само
за мойто чудо, двойно по-голямо!
Прости! За мен не ще намериш лек!
БЕНВОЛИО
Ще го намеря, да не съм човек!
Втора сцена
КАПУЛЕТИ
Залог Монтеки внесе равен с моя,
и мисля, че за старци като нас
не е тъй трудно да живеят в мир.
ПАРИС
Еднакво сте на почит двама вие
и странна е враждата ви. Но, моля,
какво ще кажете за мойта просба?
КАПУЛЕТИ
Ще кажа туй, което вече казах.
Детето ми живота не познава
и няма четирнадесет години.
Ще трябва мраз дваж листи да попари,
