МОНТЕКИ
Кой пак раздуха старата ни ежба?
Вий, племеннико, бяхте ли, когато
започна всичко?
БЕНВОЛИО
Не. Като пристигнах,
слугите — вашите и на врага ви —
се вече биеха. Измъкнах шпага,
за да ги разтърва. Но в този миг
се появи горещият Тибалт
и шпагата си, сипейки обиди,
размаха над главата си, така че
накара ветровете невредими
подигравателно да го освиркат.
Докато ний разменяхме атаки,
прииждаха все нови помагачи,
но, слава Богу, князът най-подир
възстанови разкъсания мир.
СИНЬОРА МОНТЕКИ
О, де е син ми? Радвам се, че той
не е участвал в този кървав бой.
БЕНВОЛИО
Госпожо, тази сутрин, час преди
божественото слънце да надзърне
на изтока през златния прозорец,
от лошо настроение подтикнат,
навън излязох и като минавах
през старите смокинови градини
на запад от града, видях Ромео
да се разхожда в сумрака самичък.
Запътих се към него, ала той
ме забеляза и се скри в гъстака.
За чувствата му съдейки по своите,
аз, който — сам на себе си дотегнал —
най-много исках да намеря кътче,
където друг най-малко ще ме търси,
последвах собствената си тъга,
наместо неговата да изследвам
и с тайно удоволствие избягнах
тоз, който явно бягаше от мен.
МОНТЕКИ
Нерядко той е бивал виждан там
да умножава със горчиви сълзи
росата утринна и да прибавя
към парите й своите въздишки;
а слънцето щом почне да разтваря
завесите, които затъмняват
леглото на Аврора, моят син,
странейки от деня, се връща вкъщи,
усамотява се във свойта стая,
капаци и врати затваря плътно
и си създава втора дневна нощ.
Тез навици ще му докарат гибел,
ако съвет разумен от страни
причината за тях не отстрани.
БЕНВОЛИО
А тя коя е, благородни вуйчо?
МОНТЕКИ
Уви, не зная. Той я пази в тайна.
БЕНВОЛИО
Самия него питахте ли?
МОНТЕКИ
Питах
и лично, и посредством близки хора,
но той за свой съветник е избрал
единствен себе си — съветник, който
не знам доколко заслужава вяра, —
а към останалите е потаен
и недостъпен като млада пъпка,
която подъл червей е загризал,
преди листенца нежни да разтвори
за пролетния лъх и да приветства
светлика слънчев с първата си прелест.
Недъга му да можех да отгатна,
церил го бих с охота като тая,
с която диря днес да го узная.
БЕНВОЛИО
Той иде тук. Отивайте си, моля!
След малко, вярвам, нещичко ще знам.
МОНТЕКИ
