Ромео и Жулиета (Трагедия)

таз обич към заклетия ми враг!

ДОЙКАТА

Какво ти има? Нещо е не в ред?

ЖУЛИЕТА

О, нищо — рима от един куплет,

дочут във танца

Глас отвън: „Жулиета!“

ДОЙКАТА

                                Идваме веднага…

Отидоха си. Във леглото, драга!

Излизат.

Второ действие

Пролог

Влиза Хорът.

ХОРЪТ

Една любов лежи на смъртно ложе,

а друга бърза да я наследи.

Пред Жулиета да блести не може

таз, дето тъй блестяща бе преди.

И ето ги: той себе си излива

пред кръвен неприятел в трепет плах;

а тя краде наслада примамлива

от въдица, внушаваща й страх.

Не може той открито да я среща,

тъй както правят влюбените вред;

тя длъжна е да крие страст гореща

от поглед на родител и съсед.

Но младостта прескача зид и ров

и сладка й е скришната любов!

Излиза.

Първа сцена

Улица край градината на Капулети.

Влиза Ромео.

РОМЕО

Не, там ми е сърцето! О, върни се

към своята душа, бездушна пръст!

Излиза.

Влизат Бенволио и Меркуцио.

БЕНВОЛИО

Ромео! Братовчеде!

МЕРКУЦИО

                        Не е луд той —

кой знай от колко време нанка вкъщи.

БЕНВОЛИО

Оттук изтича, казвам ти! Видях го,

когато се прехвърли през зида.

Извикай го, Меркуцио!

МЕРКУЦИО

                                Не с вик —

със заклинание ще го измъкна:

Ромео! Дух! Любовнико! Глупако!

Яви ни се поне като въздишка!

Кажи „уви!“ и знак ни направи!

Един куплет мухлясал изрови!

Римувай „зов“ с „любов“ и за Венера

изкарай две-три думи от килера

на комплиментите; изнамери

нов прякор за сина й, този бог

безочлив, освен дето е безок,

улучил със лъка си Кофетуа10

и сторил от любов да се търкаля

пред някаква си просякиня краля!…

Не чува, не помръдва, знак не дава!

Преструва се, маймунът!… Чуй тогава: