ДУКЪТ
Спокойно, синьор Турио! Сега
го няма Валентин и дъщеря ми
ще ви обикне, вярвайте!
ТУРИО
Напротив
откак е той в изгнание, към мен
тя стана тъй презрителна и хладна,
че аз загубих всякаква надежда!
ДУКЪТ
Ах, младата любов е като образ
от лед изваян — грейне ли го слънце,
веднага се превръща на вода.
След малко замразените й мисли
ще се стопят и Валентин ще бъде
завинаги забравен!
Е, Протей,
негодникът напусна ли града?
ПРОТЕЙ
Да, ваша милост.
ДУКЪТ
Дъщеря ми как е?
Скърби ли още?
ПРОТЕЙ
Мисля, ваша милост,
че тази скръб ще трае ден до пладне.
ДУКЪТ
Туй точно синьор Турио не вярва.
Протей, доброто мнение за тебе,
което имам и което ти
си извоюва сам, ми дава право
към теб да се обърна за съвет.
ПРОТЕЙ
Ако не съм ви верен, ваша милост
от свойта милост нека ме лиши!
ДУКЪТ
Ти знаеш, че бих искал да направя
приятеля си Турио свой зет.
ПРОТЕЙ
Знам, ваша милост.
ДУКЪТ
И навярно знаеш,
че Силвия не иска да го вземе.
ПРОТЕЙ
Защото беше тука Валентин.
ДУКЪТ
Но тя и днес в отпора си упорства.
Какво да сторим, тъй че да забрави
за Валентин и да обикне този,
когото аз избрал съм й за мъж?
ПРОТЕЙ
Да й внушим, че нейният любим е
лъжец, страхливец и от долен род —
три свойства най-омразни за жените!
ДУКЪТ
Ще мисли, че го казваме нарочно.
ПРОТЕЙ
Ако дочуе го от негов враг,
но не и ако каже й го някой,
когото знае като негов близък!
ДУКЪТ
Тогава туй е работа за вас!
ПРОТЕЙ
Но твърде нежелана, ваша милост!
За благородника не е достойно
да клевети, пък камо ли приятел!
ДУКЪТ
Там, дето полза няма от хвалбите,
очерняйки, вий с нищо не вредите.
Все също е таз дума или друга!
Сторете ми приятелска услуга.
