Двамата веронци

        тъй пищно разцъфтяха! Колко пъти

        уби я ти със своята невярност!

        Поруменей пред мъжките ми дрехи,

        защото ти докара ме до този

        нескромен маскарад, ако изобщо

        е той нескромен, щом е от любов;

        пък и кое от двете по е срамно:

        да сменяме костюми ний, жените,

        или сърцата вий да си мените?

ПРОТЕЙ

        Сърцата — ний! Да, тъй е! Боже мой,

        мъжете щяхме да сме съвършени,

        ако не беше туй непостоянство.

        Един порок — но колко подир него!

        То води ни от грях към други грях,

        преди да вкусим кой да е от тях!

        Какво например виждам във лицето

        на хубавата Силвия, което

        не бих открил у Джулия, ако

        я гледах с по-устойчиво око?

ВАЛЕНТИН

        Ръцете ви! За бъднина щастлива!

        И нека двойките ни станат две!

        Когато двама любят се, не бива

        да бъдат толкоз дълго врагове!

ПРОТЕЙ

        Кълна се, моята мечта бе тая!

ДЖУЛИЯ

        И аз кълна се, друго не мечтая!

Влизат Разбойници, Дукът и Турио

РАЗБОЙНИЦИТЕ

        Чудесна плячка! Първокласна плячка!

        Погледай, главатарю!

ВАЛЕНТИН

                                Да се пуснат!

        Това е Дукът, моят господар!…

        Със радост ви приема, ваша милост,

        един от вашата немилост гонен!

ДУКЪТ

        Как? Валентин?

ТУРИО

                        И Силвия е тук!

        Но тя е моя!

ВАЛЕНТИН

        Нещастнико, към нея не посягай,

        че току-виж, прегърнал си смъртта!

        И ако кажеш пак, че тя е твоя,

        ще стъпиш в кратера на моя гняв

        и няма да се върнеш във Верона.

        Тя тук е, но опитай само с пръст —

        какво ти с пръст! — със дъх да я докоснеш!

ТУРИО

        Дотрябвала ми е! Глупакът само

        рискува здравето си за жена,

        която при това не го обича!

        Задръжте си я — нека бъде ваша!

ДУКЪТ

        И с двоен срам клеймя те за това,

        че след като тъй шумно я преследва,

        тъй лесно я отстъпваш изведнъж!…

        А хваля теб за твоя дух на мъж,

        храбрецо млад, и считам те достоен

        за любовта на кралска дъщеря.

        Изтрил обида и вражда забравил,

        приемам те отново в своя двор —

        поискай сана, който да приляга

        на твоята заслуга несравнена,

        и ще го имаш! Казвам ти пред всички:

        дворянино на име Валентин,

        аз давам ти на Силвия ръката,

        със доблест извоювана от теб!

ВАЛЕНТИН

        Щастлив направихте ме, ваша милост,

        но в името на Силвия ви моля…

ДУКЪТ

        Заради свойто име ще го имаш,

        каквото и да бъде!

ВАЛЕНТИН

                                Тези люде,

        с които горския живот споделях,

        са хора ценни, умни, даровити.

        Простете им разбойните дела,