спаси овчаря си, о, нимфо млада!…
Но кой шуми? Навярно моите хора.
На таз гора във мрачния гъстак
закон е волята им — сигур пак
нападнали са някой мирен пътник.
Обичат ме, но трудно се оказа
от навика им лош да ги отуча.
Но някой иде! Скрий се, Валентине!
ПРОТЕЙ
Мадам, макар да не цените никак
това, което робът ваш ви дава,
аз сторих ви услуга: със опасност
за собствения си живот спасих ви
от оня, който щеше безусловно
да ви насили — дайте ми в замяна
един-единствен благосклонен поглед!
По-щедър дар не смея да ви искам —
по-дребен вий не можете намери!
ВАЛЕНТИН
Не е ли сън това? Не! Виждам! Чувам!
О, помогни ми да търпя, любов!
СИЛВИЯ
О, боже мой! О, колко съм нещастна!
ПРОТЕЙ
Нещастна бяхте, но откак съм с вас,
би трябвало да бъдете щастлива!
СИЛВИЯ
Но, оттогаз съм двойно по-нещастна!
ДЖУЛИЯ
И аз! И аз!
СИЛВИЯ
Ако ме сграбчи лъв,
бих предпочела той да ме разкъса,
но не да съм спасена от Протей!
Небето само знае колко силно
обичам Валентин, как той по-скъп е
за мен от собствената ми душа;
и същото небе ще потвърди,
че точно толкова ми е омразен
лъжливият Протей! Не ми досаждай!
ПРОТЕЙ
Кой дързък подвиг аз не бих извършил
дори да е на косъм от смъртта —
зарад един любезен поглед ваш?
Уви, жените винаги са груби
към оня, който искрено ги люби!
СИЛВИЯ
А ти, Протей, нима си по-добър
към Джулия, която те обича?
В сърцето й кристално прочети —
нали докрая верността си ти
в безбройни клетви подари на нея
и после ги престъпи и развея,
за да се втурнеш лудо подир мен!
Сега лишен от верност си, освен
ако създадено ти е сърцето
със две отделни верности; а туй е
по-зле дори, отколкото да нямаш
изобщо никаква. Проклет двуличник!
Подлец, измамил своя пръв другар!
ПРОТЕЙ
Кой гледа дружба в любовта!
СИЛВИЯ
Кой? Всеки
освен Протей!
ПРОТЕЙ
Така! Добре тогава!
Щом силата на думите ми нежни
отпора ти не може да стопи,
ще взема любовта ти по войнишки,
срещу законите на любовта!
СИЛВИЯ
О, боже мой!
ПРОТЕЙ
Насила ще те имам!
ВАЛЕНТИН
Ръцете долу, звяр, измамник низък,
