със клетви и тържествени обети,
които, без да трепне, ще разкъса,
тъй както аз разкъсвам този лист!
ДЖУЛИЯ
Но той изпраща ви и своя пръстен!
СИЛВИЯ
И срам за него, че ми го изпраща,
защото сам сто пъти ми е казвал,
че дар му е от Джулия! О, не!
От пръста му той вече осквернен е,
но няма моят пръст да го надене!
ДЖУЛИЯ
Благодаря ви!
СИЛВИЯ
Ти? А за какво?
ДЖУЛИЯ
Заради нея. Само щом си спомня
как моят господар я изтерза!
СИЛВИЯ
Нима я знаеш ти?
ДЖУЛИЯ
Какъв въпрос!
Аз просто като себе си я зная
и често стон в гръдта ми е звучал,
изтръгнал се от нейната печал!
СИЛВИЯ
Навярно знае, че Протей я мами?
ДЖУЛИЯ
Досеща се. И затова е скръбна.
СИЛВИЯ
Не е ли тя красива?
ДЖУЛИЯ
Беше нявга!
Когато знаеше, че е любима,
прекрасна беше като вас самата,
но щом занемари огледалата
и свойта маска срещу слънце24 хвърли,
природата тъй бързо й опърли
челото лилийно и ослани
тъй розите на нейните страни,
че, вярвайте ми, днес е тя на тен
посърнала и смугла като мен!
СИЛВИЯ
А иначе? На ръст например как е?
ДЖУЛИЯ
И в туй е като мене. Ясно помня,
че скоро, като правихме забава
по случай Петдесетиица, играх
заради ролята във нейна рокля25
и казаха, че ми била стояла
като по мярка. Мойта господарка
горчиво плака този ден, защото
във образа злочест на Ариадна26,
оставена от подлия Тезей,
аз плаках с тъй естествени сълзи,
че чух я как във залата простена,
и този неин стон се отрази
върху и тъй покъртващата сцена!
СИЛВИЯ
О, тя ще те запомни с благодарност,
добри младежо! Щом си я представя
измамена, забравена, самотна!…
О, господи! Аз вече се разплаках!
Прощавай! Дръж това като награда
за твоята привързаност към нея!
ДЖУЛИЯ
Ако ви срещне нейде, тя ще знае
да си плати дълга! Каква чудесна,
красива, добродетелна душа!
Като я слушам, мисля си, че може
на камък да удари господаря,
щом тя сърцето си така отваря
за господарката! Любов, любов!
Как ти сама със себе си играеш!
Да видим! Че какво, да бях и аз
със нейната прическа, моят образ
