ЕГЛАМУР
Божествената Силвия поиска
в тоз утрин час да бъда тук, защото
за нещо важно бил съм й потребен…
Мадам! Мадам!
СИЛВИЯ
Кой вика?
ЕГЛАМУР
Егламур.
Покорен ваш слуга за цял живот!
СИЛВИЯ
Стократно добро утро, верни мой!
ЕГЛАМУР
И вам стократно, господарко моя!
По вашата повеля дойдох рано,
за да ми кажете с какво могъл би
да ви помогне вашият слуга.
СИЛВИЯ
Повярвай, Егламур, не те лаская,
като ти казвам, че те считам рицар
изискан, смел, безукорен, завършен.
Ти знаеш несъмнено, че обичам
злочестия изгнаник Валентин
и че баща ми иска да ме свърже
със Турио, когото ненавиждам;
при туй си любил и си ми разправял
за дамата си, във чиято памет
на целомъдрие си се обрекъл…
О, Егламур, аз искам да отида
във Мантуа, където моят мил —
разказваха ми — бил се приютил,
а пътят е опасен и затуй
ще те помоля да ме придружиш,
разчитайки на твойта чест и доблест.
Не ме плаши със бащиния гняв,
а представи си мойта скръб моминска
и помисли как права съм да бягам
от този брак без обич, зарад който
и господ горе би ми пратил напаст!
Приятелю, сърцето ми, което
е пълно с грижи, колкото морето
е пълно с песъчинки, моли: „Помощ!“
Ако не щеш, поне не ме издавай —
защото аз ще тръгна и сама!
ЕГЛАМУР
Синьора, на сълзите ви съчувствам
и убеден, че те са непорочни,
повярвайте ми, толкова нехая
за следствията, колкото желая
от бедствията да ви отърва!
Кога ще тръгнем?
СИЛВИЯ
Още тази вечер.
ЕГЛАМУР
Къде да чакам?
СИЛВИЯ
При отец Патрикий,
където аз на изповед ще ида.
ЕГЛАМУР
Ще бъда точен. Сбогом, господарко!
СИЛВИЯ
До вечерта, любезни Егламур!
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
ЛАНС
Дявол да го вземе, лошо става, когато един уж верен другар почне да се държи с господаря си като кучи син! Ей го: от паленце съм го отгледал; спасих го от удавяне, когато слепите му братчета и сестричета отидоха на дъното като нищо; така съм се грижил за него, че човек да му завиди на кучешкия
