с ухажването си, когато зная,
че клел си се тържествено на друга?
Върви при нея и моли за прошка,
а колкото до мене, аз кълна се,
пред бледата царица на нощта23:
тъй чужди са ми твоите молби,
че зарад тях дълбоко те презирам
и чудя се на себе си как още
съм седнала да губя време с теб!
ПРОТЕЙ
Признавам, че обичах една дама,
но тя е мъртва!
ДЖУЛИЯ
Ако питат мен,
аз мисля, че не съм все още в гроба!
СИЛВИЯ
И мъртва да е, Валентин е жив,
а той ти е приятел и ти знаеш,
че сме сгодени! Как не те е срам,
когато няма го, да ме задиряш!
ПРОТЕЙ
Отнейде чух, че бил умрял и той.
СИЛВИЯ
И аз тогава мъртва съм, защото
сърцето ми ще бъде в гроба с него!
ПРОТЕЙ
О, позволете ми да го изровя!
СИЛВИЯ
А по-добре ще бъде любовта си
да погребеш при своята любима!
ДЖУЛИЯ
Той даже не я чува!
ПРОТЕЙ
О, прекрасна,
щом вашето сърце е тъй жестоко,
благоволете да ми подарите
поне портретчето, което зърнах
във стаята ви — ще обичам него!
Щом другаде е вашата любов,
аз сянка съм и моя дял ще бъде
на сянката ви предано да служа.
ДЖУЛИЯ
Защото, щом обича нещо с плът,
на сянка става то от любовта му!
СИЛВИЯ
Противно ми е да съм нечий идол,
но за измамник като вас подхожда
на образи измамни да се моли.
Затуй пратете утре за портрета —
ще го получите. И лека нощ!
ПРОТЕЙ
Да, лека като тази на осъден,
когото призори очаква смърт!
ДЖУЛИЯ
Хайде, хазаино!
ХАЗАИНЪТ
Бога ми, съвсем бях заспал!
ДЖУЛИЯ
А къде живее господин Протей?
ХАЗАИНЪТ
В моята страноприемница, къде! Да вървим, че нощта вече преваля!
ДЖУЛИЯ
Не, още има дълго тя да трай,
но и дотук ми се видя без край!
ТРЕТА СЦЕНА
